неделя, 1 февруари 2015 г.

За Людмила Филипова и нейните ангели




"Където се раждат ангелите" - една красива приказка от Людмила Филипова

Може би не е точно приказка, но лично аз така я възприех.
На корицата на тази красива книга пише:

"Най-късият роман за най-дългата история на човеците"


 

Това подзаглавие, както и самото заглавие, ме заплениха веднага и аз си купих тази книга. Бях сигурна, че ще ми хареса - чиста интуиция. Да вметна - това е първата книга на
Людмила, която си купувам, но съм чела интервюта с нея и отдавна я харесвам като човек. Вече и като писател!
Бях истински очарована от всичко в тази нейна книга - истинско бижу за всяка библиотека! Прочетох я на един дъх, по време на следобедния сън на сина ми... И наистина много ми хареса - и текста, и илюстрациите, и превода (на английски език заглавието е различно, но също така красиво: "The eye of the sky"), кориците, заглавията, всичко... Но най-вече идеята - гениална е, според мен! И си заслужава да я прочетат повече хора, включително и в чужбина. Според мен Людмила напълно заслужава литературната слава, която вече има, и е прекрасно, че продължава да твори по толкова свеж начин, без да почива "на старите лаври"...
Докато четях тази книга в очите ми грееше светлина! Защото идеята в нея е наистина много интересна и вдъхновяваща, а и аз обичам точно такива неща - на общочовешка тематика. Те са ми най-ценни, и мисля, че те могат да развълнуват всички... или поне най-много хора. Поне аз се вълнувам от тях със сигурност. :) И тези илюстрации... вълнуващо е да видиш как хубаво могат да се допълват различни творци, думи и образи... Заслужава си подобен текст да е придружен и с рисунки, защото всяко изкуство допринася за общото внушение накрая, и колкото повече изкуства, събрани в едно - толкова по-силно внушение. Стига, разбира се, всичко да е добре балансирано, както е тук. И самият изказ на Людмила е много красив - някак обран и пестелив, но изключително точен и въздействащ. Личи си, че е мислено и работено много върху текста, за да бъде "избистрен", ясен и чист. На места само загатващ, а не буквално описващ случващото се, но лесно разбираем. Полиран е като скъпоценен камък, наистина.

Този кратък роман всъщност не разказва за ангели, а за нас - хората. Но ние можем да бъдем ангели един за друг... Стига да успеем да видим себе си отстрани. Както е казал Бруно Фереро ("40 истории в пустинята") "Всички сме ангели с по едно крило, и можем да летим, единствено ако се прегърнем"...
Това важи с особена сила, когато почти нямаме надежда, а сякаш стоим на ръба на пропаст и всеки миг можем да паднем в нея и да намерим гибелта си... В такава трудна и отчайваща ситуация са всъщност героите в този роман, почти до Края. Който всъщност се оказва едно Ново (или не?) Начало...

Но за самата идея и история в книгата повече не бива да разказвам, за да не отнема от бъдещите читатели шанса сами да я разкрият пред себе си, прочитайки я.
Само ще цитирам - на асоциативен принцип - някои стари истини:

"Всичко ново е добре забравено старо." - римска мъдрост

"Вчера е история. Утре е мистерия. Днес е подарък." - Елеонор Рузвелт

Точно така е, и не бива да го забравяме.
А тази книга на Людмила Филипова е много ценна с това, че ни го напомня, и то по един наистина вълнуващ и красив начин.

Кристина,
21 юли 2013

Няма коментари:

Публикуване на коментар