неделя, 1 февруари 2015 г.

За книгите като подарък



Добре дошли в новия ми блог! :)


Преди няколко дни писателят Иво Топалов ме покани да напиша нещо за книгите. За книгите като подарък... Ето къде може да прочетете неговите  размисли по темата: www.ivotopalov.com 
А ето и моите:


Книгите са може би най-универсалният подарък, откакто съществуват и са достъпни за повечето хора.
Те са подходящи за всички възрасти. С книга може да зарадвате еднакво и малко дете, и млад човек, търсещ своя път в живота, както и възрастен човек, намиращ се близо до залеза на земните си дни. И всеки от тях би могъл да намери нещо ценно за себе си чрез книгата.
Вероятно магията на 30-те букви е че са „тухлички”, с които могат да се построят безброй светове, реални или измислени, и могат да се разкажат безброй истории – весели или тъжни, но обогатяващи четящия все с нещичко... Я с поука, я с размисъл, я със смях, я с утеха... И приятно прекарано време, в което няма стрес и болка, а чистото спокойствие на изучаването на света... чрез книги и чрез букви. Чрез писано слово.




„В началото бе Словото.”, твърди Библията.
Словото, от което тръгва общуването помежду ни, предаването на знания и на опит. Без него, на практика, човешкото общество не би било същото. И не би се развивало бързо.
Словото, заключено между кориците на книга... То може да се окаже решаващо за начина, по който някой възприема света или себе си. Може да се окаже най-чудесният (от „чудо”!) подарък, който някога сте направили някому... Е, има и изключения, разбира се, но те потвърждават правилото, знаете :)



Подарявала съм книги, по интуиция – „ето тази е подходяща за този човек, сега!” – и после съм получавала благодарност за стореното. Макар и след години... Човек трябва да е търпелив, когато борави с книги. Понякога те бавно биват писани, и бавно четени. Трябва да имаме търпение и към нашите близки, приятели и читателите въобще... Когато й дойде времето – книгата ще бъде прочетена. От онзи, на когото е подарена, или пък от някой друг. И алхимията ще има шанс да се случи отново... Алхимията между две съзнания – на писателя и на читателя. Едно от най-големите чудеса на света. И когато буквите се превърнат в злато, метафорично казано, в съзнанието на четящия – тогава времето и търпението си струват.
„Няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло.”, пише Виктор Юго.
Спокойно можем да твърдим и че няма нищо по-силно от книга, чието време е дошло. Нали книгата е домът на идеите. Те се раждат в човешкото съзнание, но живеят и растат чрез споделянето им чрез книгите...




Няма коментари:

Публикуване на коментар