


Литературен блог на Кристина Митева
Мило дете, ако можех да върна Времето назад и да те прегърна... Да бъда някой, който е до теб... Да ти кажа, че те обичам. Да те уверя, че всичко ще бъде наред... Тези думи копнееше да чуеш... толкова дълги години...
С радост споделям, че мой нов разказ /който има и продължение!/, бе публикуван в сайта на издателство LitDeSign преди броени дни - ето тук можете да го прочетете:
litdesign-bg.com/rekata-i-chasovnika-kristina-miteva/
Написах и първата си пиеса /кратка!/, наречена "Слепота", по покана на писателката и моя прекрасна приятелка Диана Маркова!
Споделям и няколко снимки от фотосесия, осъществена през декември 2022:
с моя Любчо, на 11 години сега...
Щастлива Нова Година ви пожелаваме!
***
И накрая споделя страниците с моя поезия, преведена /от английски/ на бенгалски език от приятел от Индия! Публикувани са в сборник със съвременна българска поезия, в който фигурират имена на силни поети! За мен е чест присъствието ми в него...
ТОВА Е ДРЕВНА ИГРА
ЗИМА...
Бонсови поляни, край София...
ПРОЛЕТ...
колаж на БНР, по повод интервю за "Ангелски сняг"...
Пловдив...
Детето ми, с първата ми книга, "Камбаните", край София
ЛЯТО...