КОЙ ПРАЩА СВЕТЛИНАТА КЪМ СВЕТА?...

 

/КОЙ УТОЛЯВА ЖАЖДАТА ЗА СВЕТЛИНА?/

Днес за Светлината иде реч...

Тя пътува отдалеч.

И не търси тя отплата,

просто обича - Световете и Земята...

Нима не знаем - светът е светъл,

заради Светлината.

Но ето там - избухва ален мрак,

роден от разгневени души,

и разцъфва цветето на Злото пак,

и заплашва всичко да опустоши,

но идва бързо Слънчев лъч -

гнева да потуши,

мрака да изцери,

душите да утеши, успокои...

И ето тук, сега, явяват се -

трева, пчела, мечта,

поляна със цветя...

И всички те жадуват и приветстват - не пролетта,

а тъкмо онази Светлина,

която нощта превръща в ден,

слага край на угнетяващ плен

и пресътворява света уморен...

И идва тя, и идва тя...

Родена светла и Благословена с топлина.

*

P.S. Написано от мен току-що, по случай Световния Ден на Поезията,

и вдъхновено от един поздрав /и към мен, за което благодаря!/ с прекрасното, безсмъртно стихотворение на Емили Дикинсън /превод - Цветан Стоянов/:

*

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева -

и една пчела -

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

*

Изображение - интернет

Честит празник!

Писмо до детето, което бях...

 Мило дете, ако можех да върна Времето назад и да те прегърна... Да бъда някой, който е до теб... Да ти кажа, че те обичам. Да те уверя, че всичко ще бъде наред... Тези думи копнееше да чуеш... толкова дълги години...

Понеже не мога, сега ще ти напиша тези редове. Няма значение къде ги пиша, важното е, че са в душата ми... В душата ти...

Ако можех да ти спестя страданията, през които ще преминеш... бих! Без колебание. Бих ги спестила на всеки, особено на едно дете... Бих изтрила твоите сълзи, бих оставила на лицето ти само усмивката... Тя е красива, защото е от душа.

Днес искам да ти кажа това - всички сме тук, за да се учим. За да намерим Пътя обратно към Дома... Не се страхувай, че ще се изгубиш... Помня как се страхуваше... Да, ще минеш през мрак, гъст и тъмен, непрогледен чак... Но ще се справиш. Да, ще се справиш!

Ще откриеш мисията на Живота си.

Ще имаш дете...

Ще има кой да те обича!...

Ще се сбъдват мечтите ти! Дори да се налага да очакваш понякога дълго тяхното сбъдване...

Някои неща на този свят не стават по най-лесния начин. Но важното е да помниш какво те доведе в Света... Да пазиш Душата си!...

Прегръщам те... не през разстояния, а през Времето...

Обичам те!

Защото обичам децата

и защото те познавам...

Ти носиш в малкото си тяло моята Душа...

Твоето 40-годишно Аз

MEMENTO AMOR

 

MEMENTO AMOR *

Откъде се взима тази сила -

щом си майка и живот си родила,

да градиш и търсиш Вечността

на тази земя...

Всъщност без значение -

поет, мъдрец, добър човек, майка или баща...

Не заслужава ли Смъртта

да си я представим бяла и добра,

като втора майка - да носи в утроба нова съдба

и да не просят за Вечност човешките сърца,

да я виждаме някак още тук и сега?...

И който приюти в сърцето си образи свещени

е смел пред прага на смъртта -

има пътеводни звезди, нетленни -

Живот, Добро, Любов, Бог, Вечност, Красота...

Можем да си представим Божията земя

като слънчева поляна с вечно цъфтящи цветя.

Дори в студовете на зимата...

На прага на Ангелско сърце,

когато Смъртта стои -

вратата не се отваря -

Любовта в сърцето храм строи

и само за Живот вратата се отваря,

и нов огън се разгаря...

Тъмнината знае, че Ангелските сърца

ден подир ден, ера след ера, възкресяват света,

докато не се възцари навсякъде безсмъртие -

награда за вечно усърдие,

отгледано в душевните предсърдия.

И някой ще попита - къде е храмът на Вечността,

защо невидим е той за нашите очи в света?

И всеки мъдрец, живял някога, би отговорил:

"Скрит е в Божието сърце,

побрало всички любящи сърца

в една синева... в Небеса."

И врата в Сърцето така би отворил...

Нека с мастило ярко напиша - не на надгробна плоча,

а на видно място в света:

"Ангелските сърца

водят битки само в името на Живота,

и са безсмъртни само в името на Любовта.

И тъмното превръщат в белота

в своите камери сърдечни.

И стават вечни."

11.02.2023 г.

гр. София,

написано от /или чрез/ мен

* Memento mori е популярен израз, на латински език, който означава: "Помни, че си смъртен"; понякога той върви заедно с израза: Memento vivere - "Не забравяй да живееш", а Memento amor означава "Помни Любовта"

/Изображението харесах в необятния Интернет... Вложих сърцето си в това стихотворение Ето защо го написах: https://www.facebook.com/photo/?fbid=6391463394211612&set=a.173477596010254 ... /

Нов разказ, нови красиви снимки и прочие в този дух!...

 

С радост споделям, че мой нов разказ /който има и продължение!/, бе публикуван в сайта на издателство LitDeSign преди броени дни - ето тук можете да го прочетете:

litdesign-bg.com/rekata-i-chasovnika-kristina-miteva/

Написах и първата си пиеса /кратка!/, наречена "Слепота", по покана на писателката и моя прекрасна приятелка Диана Маркова!

Споделям и няколко снимки от фотосесия, осъществена през декември 2022:

с моя Любчо, на 11 години сега...

Щастлива Нова Година ви пожелаваме!

***

И накрая споделя страниците с моя поезия, преведена /от английски/ на бенгалски език от приятел от Индия! Публикувани са в сборник със съвременна българска поезия, в който фигурират имена на силни поети! За мен е чест присъствието ми в него...

Първата ми творба за тази година

 ТОВА Е ДРЕВНА ИГРА

Чудиш ли се как да живееш,
по всички закони и правила?
За щастие и за още време копнееш,
луташ се в умора, а Животът започва едва...

Бог дава и Бог взима,
и отново щастието ти връща,
когато най-малко очакваш това!
Връща го на твоята Душа...

Деца сме за Него,
а това е древна игра.
Можем да я наречем Живот,
и Танц, и Песен,
и душата учи тайните ноти,
учи древните правила...

Нима можеш да се откажеш?
Това е най-древната
и най-красивата игра.
Душа и Бог, чедо и Отца,
с разпилени парченца от Себе Си
из Вселените, не само на тази Земя...

Играй я докрай,
Той няма да те остави просто така.
Тънката пъпна връв към Него пази –
никога не я режи –
тя е зрението на твоята Душа.
Без нея се изгубваш в света...

4 януари 2023 г.

/изображение - интернет/

Моята 2022-ра в снимки /от личния архив/!...

 ЗИМА...

Бонсови поляни, край София...

ПРОЛЕТ...

колаж на БНР, по повод интервю за "Ангелски сняг"...

в поле от рапица, България...

Пловдив...

Знак... Точно преди Великден, когато завърших работа по текстовете на новата си книга - "Животът е странстване, Любовта е дом"!...

Гергьовден, храм "Александър Невски", София, и Ботаническата градина до него

Детето ми, с първата ми книга, "Камбаните", край София

ЛЯТО...

1-ви юни 2022... Моето дете...

1-ви юни... За първи път на Виенско колело!

Ом...

Разходка по плажа, България, лято 2022...

Тримата... Моето семейство!

Манастирът до село Батулия, недалеч от София...

Констанца, Румъния, август 2022...

Слънчоглед по залез слънце, сниман от мен край Карадере /нашето Черноморие/

В "Исторически парк", недалеч от Варна... 

15.09.2022 - първия учебен ден, в пети клас е Любчо вече...

Разходка до Пловдив, както и до Божиите очи, през септември... Взимаме си за спомен красиви неща...

Прекрасни сувенири за моите проекти "ЕДИН ОТ НАС СПОДЕЛЯ"  и  "МУЗЕЙ НА ДОБРОТО", създадени от сръчните и талантливи ръце на Бригита Владимирова, съпруга на поета Николай Владимиров...

цветя, получени по някакъв повод...

При Дунава, Силистра

Моят син и моята майка - на екскурзия из България - Силистра, лято 2022

Лозови листа, за затваряне в буркан - за есен, зима... Набрани от мен на село Томпсън.

Лятна красота... До плаж Карадере.

ЕСЕН...

Залез, от прозореца на нашия настоящ дом в София...

Рисуване с детето ми... 

Октомври 2022 - годишнина от сватбата ни, която бе на 11-ти октомври 2009-та...

Разходка в есенна гора...

На откриването на паметник на Николай Пирогов в двора на нашата най-известна болница - "Пирогов", дело на скулпторите Стефан и Милан Стефанови! /есен 2022/

Д-р Васил Ангелов с новата ми книга, "Небесните пасбища", край село Осиковица...

нарисувана от мен картина...

Моят Любчо нарисува Раковски в училище за 1-ви ноември...

7.10.2022 - премиерата на новата ми книга в "Клуб на пътешественика", София, със специалното участие на Хайри Хамдан, Bea McCartney, Петър Чухов, Иван Христов, Калина Бъчварова и Катерина Чучева, на които сърдечно благодаря за подкрепата!...

В двора на Кремиковския манастир, край София

Нашето дете на 11 - ноември 2022!...

Среща с писателката Диана Маркова, в кафене в центъра на София... Получавам с автограф нейната нова книга "Троянските музиканти", а тя - моята нова книга.

Помогнах за оформянето и подредбата на текстовете в новата книга на Ники Владимиров - "Нехартиени истории", написана по реални случки от неговия живот...

Започнах сътрудничество с фондация "ЕСТОРИУМ", основана от Атанас Христосков, филмов режисьор, по негова покана, защото проектите ни са с много сходна идеална цел!...

To be continued... 

Next year...

Best wishes from me!

Най-добри пожелания от мен!

Кристи /на/