MEMENTO AMORIS - 9-та моя книга!...

 Привет! Една вест споделям днес...

Това е мой проект на корица, който създадох току-що...

Тази прекрасна картина ще краси корицата на деветата ми книга – и първа моя стихосбирка, със заглавие „Memento Amoris” или „ПОМНИ ЛЮБОВТА“

Може да се преведе и като «Не забравяй да обичаш»…

Творбата е дело на Annael Poet-Artist * Annael, която от години живее в Австралия, родом е от София. Благодаря ѝ безкрайно за предоставения безвъзмездно Образ – картината носи красивото име «ЦВЕТЕТО НА ДЕТСТВОТО». Вчера получих нейното съгласие тази творба да краси корицата на бъдещата ми книга!…

В съобщение, Аннаел ми писа:

"Заглавието също ми хареса много, защото замяната на думата "смърт" с Любов е повече от прекрасна!!"

Тук можете да разгледате още нейни творби: www.annael.com

"Красотата ще спаси света" - прочутите думи на Достоевски припомням и днес, неделя, 7-ми април 2024-та... В света ни се водят войни, деца гладуват, умират, бомби падат, рушат се сгради, животи, цели градове и държави... А аз се опитвам, като сродните си души - да работя, да творя, напомняйки за Вечните, непреходни стойности в Живота ни... Това е моето Призвание! Дано помагам чрез него на света... С нещичко! Родено от Сърцето...

Избрах детския Образ като символ на Любовта, защото децата са с най-красивите човешки лица, като Ангели са, а и са символ на земното въплъщение на човешката Любов... Благословена от Бога

Тук да прочетете повече за идеята ми за новата книга:

https://www.facebook.com/photo?fbid=7917765044914765&set=a.173477596010254

За нея избрах - напълно – Пътя на взаимната подкрепа, а как можете да я подкрепите бихте могли да научите също от публикацията, за която дадох линк по-горе. Но ето пак, да очертая главното:

Тези дни имам силен импулс - вдъхновение - да създам нова книга, този път стихосбирка, с най-силни мои творби в тази област, стари и нови, и да не опитвам да я публикувам с издател, макар да има възможност, да няма цена и да не бъде в търговската верига, а да я Създадем Заедно - чрез ваши дарения в подкрепа за Книгата, и да я дарявам после - пак на вас, а и на библиотеки и читалища.

Заглавието идва от "Помни Смъртта" - Memento Mori - прочутия латински израз, останал и до днес като завещание и наследство от римляните

В нашия свят смъртта сякаш властва, хвърля от векове тъмна сянка, а не е Същността на Душата и Живота... Тази Същност се нарича Любов. Но това е дълга тема - защо се е стигнало дотук, и как ще се "разплете" възела, или пък ще бъде разсечен... Възелът - примка на мисълта за смъртта, тежаща и днес в съзнанието на хората, гласно и скришно...

Аз си позволявам да слушам Сърцето си и каквото продиктува - това Е...

А ето, на първо време, как можете да подкрепите настоящата моя идея -

www.oneofusshares.com/p/blog-page.html

Това ще бъде нещо като предварителна покупка на книгата, но без определена цена...

Друг вариант за подкрепа е да си поръчате от наличните ми книги, те са две в момента, и мога да пратя с автограф, с наложен платеж по Спиди или Еконт, или пощите... Давам линк за най-новата сред книгите ми:

www.oneofusshares.com/2023/08/10.html

Стихосбирката ми ще съдържа и стихове, посветени на Ван Гог, Достоевски, Вапцаров и други творци, които обичам и за които писах през годините, с обич и вдъхновение!...

www.meridian27.com/article/mzht-koyto-obichashe-da-risuva-slnchogledi

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/blog-post_16.html

Първата стъпка към тазгодишното ми (малко или пък не) Великденско чудо е направена чрез избора на прелестната творба за корица… Остават още няколко – 5-6 стъпки, и книгата ще е факт, живот и здраве, с Божията помощ и в Негово име!...

Радвам се изключително, че Душата ми е свързана с прекрасни други Души в Бога и Христа, във Вярата и в Любовта!

А където са те – има и Надежда…

*

БЕЗЦЕННИ

Всичко на този свят има цена,

Господи, зная твърде добре това,

но зная, че на човешката Душа

Ти сложил си Твоя печат: "Няма цена"...

И така се лутаме, безценни,

в света, в който всичко има цена и е тленно,

и се опитваме нещо да откупим за Вечността -

мигове красота и Любов, в които присъства цялата ни Душа...

А Ти отвътре тихо нашепваш:

"Любовта, която се ражда понякога в човешката Душа

не може да се побере в пясъчния часовник на Времето

и намира истински Дом за живеене само във Вечността..."

2024

Кристина Митева - CandySays

P.S. Само, моля, не правете анонимни дарения - предпочитам да зная, че сте направили и да ви изпратя от своите книги - в електронен вариант поне - от която и да е публикувана досега, от 8-те

Тук можете да видите кориците им:

https://www.youtube.com/watch?v=rP78jou06k8

Мога да изпращам по имейл и първата си аудио-книга, записана от Звезделин Минков - тя е по първата ми книга Планетата Земя е тъжно-синя, публикувана точно преди 10 години от изд. "Захарий Стоянов", гр. София.

А ако не се получи така, че да събера средства чрез вас, моите читатели, приятели и познати - ще потърся издател за книгата и вярвам, че ще намеря!

Или ще я публикуваме на хартия със семейни средства.

Всичко нека е в Божие име!

"БОГ Е ЛЮБОВ"

ДА ПОМНИМ ИМЕННО ТОВА...

7 април 2024,

гр. София,

Кристина Митева - CandySays

 

Поезията на Явора Стоилова е като цъфтяща в сняг роза…

„Розите цъфтят и прецъфтяват,

но ние нивга няма да се разделим…“

Така пише Андерсен в своята прочута приказка за Кай и Герда „Снежната кралица“… Нима и Животът понякога не е като тази ледена кралица? Забива ледени кристалчета в нечии сърца, а после… После някой, който обича раненото от лед сърце, тръгва да го търси, за да го стопли и върне към Любовта… Единствената реалност, както я наричат понякога.

Поезията на Явора Стоилова е именно като излята от сърцето на Герда, тръгнала смело сред студовете, в името на Любовта. Онази, човешката, топлата, която мечтае да живее и да се радва на розите, да гради дълго и трайно приятелство, по-красиво дори от розите в дворовете на хората…

Самата Явора, кръстена на своя прочут родственик и велик поет Пейо Яворов, признава, че се е опитала да избяга от сянката му  и макар поезията да я съпътства през целия й живот, дълго време е била посветена на друго изкуство – оперното пеене. За да няма сравнения, които са тягостно нещо, за всеки от нас… Но когато нещо е в кръвта ти, в душата ти, когато е твоя съдба и е пределно истинско за теб – няма как, връщаш се при него. Така и Явора се връща към поезията…

Нейните стихове приютяват като в топъл дом образите на Ева, първата и архетип на вечната жена, също така – художникът (тъй като Явора е дъщеря на известния художник Васил Стоилов и майка на художничката Василия Стоилова, отишла си твърде млада от света), който изобразява чрез четките и творбите си онова, което най-много вълнува душата му в момента… Също така стиховете на Явора са дом и подслон за Любовта, вечното чувство, свързващо мъжът и жената, родителят и детето, вечният копнеж… В тази поезия проблясват Ангелско сияние, стремеж към духовното, към Красотата, към Света на идеите, към Вечността на Душата… В нея живее и един, чисто човешки, опит да бъдат обединени Мрака и Светлината, Животът и Смъртта, в името на пребъдващото в нас, отвъд пръстта на Земята и нейното притегляне, на което са подвластни само нашите тела…

Тържеството на душата е в осмислянето на земните болки, с цел ново стъпало, нов етап по спиралата на Живота. Това, което не ни убива, ни прави по-силни, според Ницше. А прочутият ливански поет Халил Джубран пише следните красиви и обнадеждаващи думи:

"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя."

Изстрадани, неподправени, изящни в елегантна простота понякога, друг път – с интересни обрати, плод на интелектуалното начало и търсене в човека, стихотворенията на Явора са в края на краищата успешен опит за съхранение на душата, за осмисляне и „сваляне“ на трънения венец от страдания, короновал човешкия път дотук, за приземяване и полет едновременно! Те увековечават спомени за кръстопътища, за изгубени или намерени нови пътеки…

Те са триумф на човешкия Дух.

Кристина Митева - CandySays 

P.S. Повече за Явора и някои нейни стихотворения можете да прочетете тук:

museumofthegood.blogspot.com/2024/01/blog-post.html 

А също и в нейния профил във Фейсбук:

Профилът на Явора Стоилова

Фотография - личен архив на Явора

СВРЪХДОЗА ПОЕЗИЯ (нови и стари мои стихове)

 

КАК СТАВА СИЛЕН ЧОВЕК?

Когато бди

и гледа отвъд Доброто и Злото,

в Сърцето на Бога,

което умиротворява окото,

и отвъд този свят -

в другите светове, където няма умора

и няма "Не мога..."

Човек става силен духом,

когато позволи

на Магията на Живота да го изцели...

За да продължи Любовта да твори...

9.01.2024

*

В НЕБЕТО

В Небето
Бог рисува красиви силуети,
не, това не сме аз и ти,
а многобройни други души...

В небето
една утеха свети,
над плачещата земя -
"Ще свърши тази тъмна съдба".

Обещава Небето -
ще се стопят снеговете,
ще дойде отново пролетта,
но отгоре - създадена от звезди,
не от цветя...

4.01.2024

*

МИРЪТ Е СИН

Мирът е синева,
която кротко се спуска
дори над окървавени поля...
Мирът е океан,
чист и недосегаем
за страдащите...
Мирът е син,
а именно нечии синове
отиват на фронта,
и не се знае кой ще се върне
от червената огнена бездна
и кой никога няма да се върне...
"Никога"...
Най-страшната човешка дума, сякаш.
Но и тя всъщност може да носи покой.
Ако кажем:
"Никога няма да те пратя на война."

8.12.2023 г.

*

ЕДИНЕНИЕ
“При все че съм един, Аз ще стана много”
(древноиндийска мъдрост)

Родени сме и умираме сами.
Но в любовта едно цяло сме били…
Това нашепва мъдростта
на нечии сърца.

Някога – казват - Духът се бил разделил
на безброй малки частици,
за да се съедини в океан отново
чрез нас – отделните капки…

Разпаднал се, за да познае себе си,
да се обикне и пак в цялост да се съедини -
като счупена на хиляди парчета чаша,
която за нов живот може да се възроди.

Духът се разпаднал на безброй парчета,
за да избяга от своята самота,
но всъщност само отредил така
на своите частици още по-голяма самота…

Залутали се те отчаяни,
безполезни като парченце стъкло,
забравило за произхода си от едничка чаша,
блестяла нявга цяла в свойта красота…

И започнали да се порязват,
вместо да се слепват отново в чаша,
защото твърде рядко си пасват, с ръбове остри…
Сякаш не разединил, а счупил се Духът!

И единението във красота,
така трудно е сега…
В чаша, от която да се пие
Живата Вода – Любовта – онази, безусловната…

Едно и също са убиец и новородено дете
за позналото Духа сърце...
Едно и също са насилник и жертва,
дявол и ангел, птицата и човекът без криле...

Но с тази мъдрост трудно се живее
в света - с толкова граници и ръбове остри,
свят на натрошени стъкла,
по които се порязват босите крака на мъдростта.

Боси са те, заради отвореното сърце,
което се моли едновременно и за убиеца,
и за новороденото дете,
за невинното, както и за омърсеното сърце…

Духът се пръснал на безброй частици,
с окървавени от търсене ръбове,
все по-остри и сами…
Орисани да търсят своето единение и светлина.

Но често в плен на мрака,
орисани от своята нащърбена
като счупено стъкло,
остра съдба…

05.01.2003

*

АНГЕЛЪТ В МЕНЕ

Ангелът в мене
заспива последен,
неуморно бди -
пази всичко тленно
и нетленно от преобръщащи беди,
оставя в ума ми светли следи...

Ангелът в мене
последен заспива,
бесовете
той приспива,
държи ги в плен,
дори уморен...

Ангелът в мен
ми връща крилете,
когато бездни са напред,
и отвред...

Ангелът в мен
последен заспива уморен.
Бог бди над Съня му навярно,
безкрайно...
Над него, над теб и над мен,
във Вселената, пълна със тайни...

октомври 2022

*

АКО СЛЕЗЕ АНГЕЛ НА ЗЕМЯТА...

Ако дойде Ангел на Земята,
и остави горе хармонията, в Небесата,
ще изпита нечовешка болка в Душата,
такава, която за Вселената е непозната...
Биха побелели косите от злато...

Тук, където властват разделението и Смъртта,
слагаща край на земните дела,
и хората вървят през тлен и плът,
в опасен Път,
към онова, което е Отвъд...
И често кървят...

Тук би легнал Ангелът на земята,
в тревите, сред житата,
би вдигнал поглед, пълен със сълзи,
към Необята,
и би започнал да търси...
Забравени биха били пътищата,
хармонията, приятелите верни,
думите, които никога не са скверни,
Бог сякаш също би бил далече,
защото липсва нерядко човечност...

И Ангелът би започнал да кърви
в сърцето си,
с болка непонятна,
в страшна самота,
но би започнал да си спомня -
има тук Работа...
Затова слезе на тази Земя.

И Бог би се доближил -
"Ангел Мой, поспи... Почини.
И после тук работи.
Няма да оставя в тъма Душата ти..."

И ето - глътка въздух,
и тук има Божествена Земя,
не само Ад, но и Рай,
и само работата няма Край...
Работа, с която всяка Душа
може да благодари на Твореца
за Живота - Съдба,
за Музиката на сферите,
за въздуха, вятъра, водата...
И за бъдните времена,
които чакат Душата.

16 август 2023

***

ПЪТЯТ...

Пътят е път, когато
има човек, който да го извърви.

Пътят е път, когато
има някой, който да го преброди
и преболи...

Пътят е път, когато
под стъпките на пътника
се ражда и твори...

Пътят е път, когато пази в прахта си
извървените следи.

...Пътят е път, когато
е докрай извървян.
В посока – безкрая...

10.07.2010
*

ДА ПОЗЛАТИШ

Да позлатиш...
...сълзите си,
и пътя си,
живота си,
сърцето си
да позлатиш...
И не в прах,
а в светлина
да се превърнеш
един ден...
У дома да се завърнеш.
Позлатен.

/около 2016 г./

Синът ми стана на 12 години! Споделям и нови свои стихове...

 

Моят син, Любчо /Любомир/ сам направи тази торта за почерпка за своя празник - 19 ноември! По рецепта, видяна в YouTube :) Желая му от все сърце - Здраве, Радост, Успехи за Душата и в Света, Добри приятели, Красиви моменти и Сбъднати Мечти!!!... Бог да го закриля, както и всички деца! 

***

***

ТАКА НИ СЪЗДАДЕ, НАЛИ?

Така ни създаде, Боже, нали? -
Не от пръст или кал, но от пастелни мечти,
и понякога надежда плаха,
че новият ден няма да позволи Животът да се превърне в прах...

В тъмнината на нощта вечно гори най-малката свещ,
дълбоко в сърцето, тя не е восъчна вещ,
а най-трудната за разгадаване тайна -
как Душата живее истински дори и в плътта крайна...

Любовта, където пристан си направи или по-точно избере,
там никнат само най-красиви и уханни плодове,
и там Душата иска да бъде - сега и вовеки,
и зная - Бог този неин копнеж никога не би отрекъл.

Ето, ражда се нова зора, и там - по новата пътека
ще тръгна бавно, бавно, но сигурно към вечността...
Но никога сама, а с някого - ръка за ръка,
защото само така има смисъл да пристигне някъде въобще
човешката Душа.

(23.10.2023) 

Книгите за деца на Петя Петрова - изд. "ИЗРАСТВАНЕ"

www.izrastvane.eu

Книгите на Петя Петрова са изпълнени с искрена обич към децата, а и към ролята на родителите, и на прародителите дори в живота на растящото в домовете ни бъдещо поколение, което Утре ще „кове“ своя ден, своята съдба, а и съдбата на света.

Всички ние сме брънки от веригата на човечеството, но особено много – от тази на нашия собствен род. И Петя напомня – красиво и талантливо – за тази свързаност в общо цяло! Историите, които тя разказва са наистина увлекателно четиво, дори за възрастен човек, който е останал по детски любопитен към живота и към собственото си развитие. Героите са близки до всеки от нас, можем да разпознаем в тях частици от себе си, макар да са деца на прага на зрелостта – около дванадесетгодишни.

В разказите си Петя напомня за наистина важните неща в Живота. Като това да умеем да се извиним и да поправим грешката си; да не се страхуваме да опитваме нови неща и да грешим, докато се усъвършенстваме; да вярваме в себе си и в другите, и най-вече в Доброто, което ни свързва; да не забравяме да „броим“ и добрите неща в деня си, не само случките, които са ни донесли негативна емоция… Да помним и Доброто! Да го ценим и предаваме нататък… Защото това ни прави не само добри хора, но и ни кара да израстваме като души, като личности, като… частици от Цялото! И можем Заедно да го направим по-добро!

В обърканите и смутни времена, в които живеем и в които децата ни израстват – наистина има нужда от книги като тези на Петя Петрова, създател на издателство „Израстване“. Сърдечно и най-искрено ги препоръчвам!

 

Кристина Митева,

юли 2023 г., гр. София

В ЗЛАТЕН ЧАС

В златен ден и златен час

ще зърна Лицето на Любовта аз,

и ще видя, че рамката му са твоите коси,

а на лицето греят всички добри очи,

видели в света не шанс за лична изгода,

а отблясък от Сиянието на Бога -

в полята, в утринна роса,

в разрошена от вятъра коса,

погалена от слънчев лъч,

далеч от жлъч,

от шум и глъч...

Ще надникна в съня на Новороденото,

и ще видя красотата на Нероденото,

преливаща дори тук и сега,

отразила се във Времето - от Вечността.

Не е нарцистична, тя е Лицето на Любовта...

И какво е Вечност,

ако не - Непреходна Красота?

юни 2023

Нова книга на хоризонта! И ново видео - с кориците на книгите ми дотук...

 

Неотдавна преведох едно прекрасно интервю на български, отново за "Един от нас споделя", и там видях този цитат:

"Корените на знанието са горчиви, но плодовете му са сладки."

Мисля си... Същото, дори с по-голяма сила, важи за Добротата... В повечето случаи. Наистина! Поне така показва моят личен опит, и това, което зная за другите...

И нека го напиша:

Корените на добротата са горчиви, но плодовете ѝ са сладки.

!

Горчивината е в страданието, което често пъти се случва да е почвата, от която израства Дървото на Добротата в човек, така да го наречем... А плодовете... за тях е ясно. Няма какви други да са, освен прекрасни. Винаги...

...

Едно от интервютата, които ще бъдат част от новата книга, е с Guerassim Dichliev, от Свиленград, прекрасен човек и творец...

Споделям откъс от негов отговор, защото наистина чувствам близки и сродни неговите думи... Често ми се случва това, впрочем, докато чета интервютата, които ми дават тези така различни (уж) хора...

В същността си сме толкова подобни... И с така сходни стремежи... А и страхове... Борби... Едно и също - в различни форми и "дрехи" облечено.

Ето това, което исках да цитирам от интервюто на Герасим:

"Но знаете ли… Всеки един от тези прекрасни моменти е свързан и с нещо трудно… Нещо, с което е трябвало да свиквам, като същевременно съм бил в почти еуфорично състояние на духа… Така, например, когато заминах за Париж бях толкова щастлив, че осъществявам една мечта, но същевременно такава мъка ме налегна в автобуса, излизайки от България… Сякаш радост и тъга са нашата същност… Да… Казват, че страхът е в началото на всичко… Но веднага след него ни връхлитат тези две чувства… Радост и тъга…"

Човешко, толкова човешко...

/Цялото интервю е ето тук: http://www.oneofusshares.com/2019/02/blog-post_19.html /

И накрая тук да споделя още нещо...

Чувствата ми се промениха във времето, откакто започнах този свой проект, който май наистина се оказа Делото на Живота ми...

В началото чувствах голямо вълнение, когато четях интервю, току-що получено, защото осъзнавах, че това е доверие към мен и към смисъла на Споделянето, към смисъла на самите въпроси, които написах и зададох... на всички... И това ме трогваше до сълзи понякога, четейки първите интервюта... Първите отговори на универсалните ми въпроси...

А сега... 10 години по-късно... различно е. По-скоро с една топла усмивка ги чета и събирам. Като бисери, като малки съкровища, като перли за огърлица... "Огърлицата" от човешки споделяния и опит... И ги пазя. И ги ценя. И преди, и сега...

Мога да направя това сравнение - в началото се вълнувах подобно на човек, който поставя основите на къща, има предчувствия, планове, мечти, енергия... Но и притеснение може би - поне малко - кое как ще стане, дали...

А сега се радвам като човек, който вижда къщата завършена... Успешно. И само красиви щрихи, детайли и нови богатства вече спокойно може да събира и подрежда из къщата... И все да е хубаво. И гледките през прозорците са красиви... Към широки хоризонти са... Чувствам чистотата на цялото начинание и красотата, която се роди впоследствие на чистото намерение.

Това е. Накратко казано. Благодаря, че прочетохте!

До нови срещи, при редовете...

P.S. Нека завърша тази публикация с отговора на Герасим на моя въпрос: "Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?"

Той отговаря така красиво:

"Че съм безпрецедентен мечтател.

И дори да е казано, че не трябва да се мисли много – нито за това, което е било, нито за това, което ще дойде, а да се живее в сегашно време (и аз се стремя да спазвам това правило)… Човек не може без мечти. Те не са задължения, които непременно трябва да достигнем. Не! Те са звездите за мореплавателя, непрестанно си променят положението, яркостта, цвета… Но продължават да го водят. А е ясно, че той никога няма да ги стигне. Но пък ще ги следва, цял живот!"

*

Сърцето ми е в ЕДИН ОТ НАС Споделя... почти както е в моето семейство и в другите ми книги, с лично творчество...
www.oneofusshares.com

Частици от Мъдростта на Хората споделям... Чрез ЕДИН ОТ НАС Споделя родени на бял свят... 
Вече 10 години!... 
P.S. Това е втората книга с интервюта от проекта, 5 години след първата... С различна концепция и визия! И преди, и сега ценя публикуването на хартия! 
Впрочем исках името ми да е с по-малки букви от заглавието на книгата, и по-долу, но... в интерес на истината - издателите настояха така да бъде! Благодаря им за уважението към мен и моята 10-годишна работа по проекта...