MEMENTO AMOR *
Откъде се взима тази сила -
щом си майка и живот си родила,
да градиш и търсиш Вечността
Всъщност без значение -
поет, мъдрец, добър човек, майка или баща...
Не заслужава ли Смъртта
да си я представим бяла и добра,
като втора майка - да носи в утроба нова съдба
и да не просят за Вечност човешките сърца,
да я виждаме някак още тук и сега?...
И който приюти в сърцето си образи свещени
е смел пред прага на смъртта -
има пътеводни звезди, нетленни -
Живот, Добро, Любов, Бог, Вечност, Красота...
Можем да си представим Божията земя
като слънчева поляна с вечно цъфтящи цветя.
Дори в студовете на зимата...
На прага на Ангелско сърце,
когато Смъртта стои -
вратата не се отваря -
Любовта в сърцето храм строи
и само за Живот вратата се отваря,
и нов огън се разгаря...
Тъмнината знае, че Ангелските сърца
ден подир ден, ера след ера, възкресяват света,
докато не се възцари навсякъде безсмъртие -
награда за вечно усърдие,
отгледано в душевните предсърдия.
И някой ще попита - къде е храмът на Вечността,
защо невидим е той за нашите очи в света?
И всеки мъдрец, живял някога, би отговорил:
"Скрит е в Божието сърце,
побрало всички любящи сърца
в една синева... в Небеса."
И врата в Сърцето така би отворил...
Нека с мастило ярко напиша - не на надгробна плоча,
а на видно място в света:
"Ангелските сърца
водят битки само в името на Живота,
и са безсмъртни само в името на Любовта.
И тъмното превръщат в белота
в своите камери сърдечни.
И стават вечни."
11.02.2023 г.
гр. София,
написано от /или чрез/ мен
* Memento mori е популярен израз, на латински език, който означава: "Помни, че си смъртен"; понякога той върви заедно с израза: Memento vivere - "Не забравяй да живееш", а Memento amor означава "Помни Любовта"
/Изображението харесах в необятния Интернет... Вложих сърцето си в това стихотворение 
Ето защо го написах: https://www.facebook.com/photo/?fbid=6391463394211612&set=a.173477596010254 ... /
Ето защо го написах: https://www.facebook.com/photo/?fbid=6391463394211612&set=a.173477596010254 ... /
.jpg)
