Нов блог, нов YouTube-канал... Вижте ги!

youtube.com/channel/UCukXT6xHCdGHJAafmJmKbsQ

А новият блог е посветен на 200-годишнината от рождението на Достоевски! 

dostoevsky2021.blogspot.com/

Специална покана към всички негови почитатели:

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/2021-200.html

Стихове от Виктор Иванов - ето тук (прекрасни са!):

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/blog-post.html

И от мен...

dostoevsky2021.blogspot.com/2021/10/blog-post_16.html

ДОСТОЕВСКИ, ДОСТОЙНИЯТ

 

Роди се в кратък, есенен ден        

и като в мъгла бе пленен,

сред тълпа, заточен, вървя изнурен,

писа, губи, плака, живя –

и така 60 години, ден след ден!...

И беше осъден, и беше баща,

И в бедност дълго живя...

Но всичко в душата си преодоля –

загуби, припадъци, липси, труд...

И най-доброто от себе си да дадеш на света

ти успя!

Със сърцето си стопли руския студ,

с гения си човешкия дух ти прегърна

и светът на прегръдката ти отвърна...

 

Вече над сто лета,

мнозина, пръснати из цялата Земя,

препрочитат твоите редове,

утоляват глада на своята душа

с твоите плодове...

Престъплението бе простено

чрез твоята ръка,

бесовете отстъпиха пред твоето слово

след дълга борба,

и твоята вяра – в Бог и в Христа –

превърна се в светлина,

озаряваща Пътя на всяка

обикнала те, изгубена Душа!

Своите герои ти така описа,

че на безсмъртие ги ориса...

Дори в изпитанията и в калта –

да помним и пазим Прекрасното

ти ни завеща...

Благодарим! Вечна памет, заради това!

 

15.10.2021

Кристина Митева

 

Нова книга от мен - този път детска книжка!

 

"ПЕПЕРУДЕНИЯТ СЪН" се нарича.

Издателство - "Благодатъ" 

Книжката е подходяща за малки деца - от 1 до 7 годинки, според мен. И за ученици в първи клас, които се учат да четат :) Цена - 6 лв. 

Освен интересна и красива кратка история, децата ще открият в края на книжката и няколко интересни факта за пеперудите... 

Хубави августовски дни ви желая!

В случай, че искате да поръчате от книгите ми - пишете ми  коментар или имейл: crisis @ mail.bg (без интервалите, които сега добавих в имейл-адреса).

Сърдечни поздрави,

Кристи

За книгата "ЛЮБОВТА Е СЪДБА" - на Катерина Чучева

 

Книгата на Катерина Чучева „Любовта е съдба” (лирика и проза, изд. „Фондация Буквите”, 2012 г., художник: Симеон Инов) е красива „плитка” от топли стихове, посветени на любимия човек, на детето, на природата и на самия Живот. Да, Животът е главен герой в стиховете, заради обичта към него, заради осъзнаването на Мига (в който понякога е скрита Вечността), жаждата за Възраждане, отново, ден след ден – по пътеката към Сърцето и към Залеза... 

Красотата е насъщна в света, който тези стихове рисуват, насъщна като хляб.

 

„Искам да бъда до тебе,

когато си силен и когато си слаб.

Всеки миг да ти бъде потребен,

всяка дума да е като хляб.”

 

Нежност, страст, устрем, жажда, копнеж – все са имена на Любовта... Нейни нюанси, които опознаваме в нашия нелек, човешки живот. В стремежа към Съвършенство:

 

„Душата си в дървото ваеш

със толкоз много топлина,

живот с длетото си дълбаеш

в неповторима красота.”

 

Но Животът не е съвършен без щастие... А за една жена с топло сърце и богата на обич душа то най-често е свързано с мечтаната рожба на Любовта. Нека стиховете на Катерина говорят сами:

„Толкоз много любов и нежност

и безброй лелеени мечти

са събрали свойта безбрежност

в две топли детски очи.”

 

Топлата, сърдечна обич се превъплъщава и в любов към природата и преклонение пред нейните съвършени творби. В края на книгата, след стиховете, авторката споделя с нас в проза и някои свои моменти и вълнения от пътувания – в раздела „Родена съм да търся красотата” – в него става дума за Рила, за Швейцария, за пролетта...

Но къде са корените на тази душа, разперила криле към Красотата и Любовта, към Съвършенството на Живота? Отговорът можем да открием в стихотворението „Хубост”:

„Че баща ми е Балканът,

А пък майка – долината,

Че съм хубава, засмяна,

И със слънце във душата.”

Нека отзивът ми за тази топла книга, възпяваща чистата обич, завърши с цитат от великия поет на суфистите (мистици от Изтока):

"Любовта не е емоция, а самото ти съществуване."

Руми

Нека бъде така за всички! Такъв Живот е най-смисленият – изпълнен с обич, от родната земя до безкрая... Любовта е най-красивата Съдба!

Кристина Митева

юли 2021

За романа "...три, четири" на Диана Маркова

Художник на корицата: Росен Марковски

За разказването на (лични) истории – може би най-човешкото занимание...

 

Имало едно време... Не, това звучи като начало на приказка. А в новия роман на Диана Маркова „...три, четири” (2020 г.), става дума за истинския Живот.

Какъв е този живот, че все да го описваме, все да го (пре)разказваме? Ами такъв – истински. Това именно го прави ценен – че е преживян. От някого, някога... Историите на хората имат нужда да бъдат разказани. Житейските им съдби, обратите, борбата (за оцеляване или за развитие), мечтите, порива към красота...

В този роман става дума за няколко момчета, създали музикална група, в България, по някое време през миналия век. Става дума за родители, неразбиращи и неприемащи мечтите на децата си, което винаги води до осакатяване на живота, в една или друга степен... Разказана е историята главно през един човек – музикант, намиращ утеха в чашата с алкохол, като много чувствителни души. Човек, който се е затворил в една полу-празна стая, в средата на живота си (но с усещане за края). Всъщност не е полу-празна стаята – изпълнена е със спомените на този човек, с „уханието” на удавена в алкохол мечта...

Диана Маркова е топъл човек. Има душа, която умее да се вълнува заедно с друга душа, и именно от това вълнение, явно или спотаено, се ражда желанието да напишеш „на белия лист” това, което знаеш за нечия история. За нечия съдба, в крайна сметка. Защото какво е историята на един човек, ако не – външен, видим израз на неговата, в началото, при раждането му, скрита и тайна Съдба?

Макар че...

„Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.”

Така казва /или пише/ някога, някъде Карл Густав Юнг, обогатил човешкото познание със своите изследвания, интереси и теории.

Всъщност всяка разказана история обогатява.

Затова и романът на Диана Маркова „...три, четири” прави същото – добавя стойност към един човешки живот, чрез написаното, споделеното с хората публично. В крайна сметка – с това, което остава след нас... Защото тази книга е в памет – на Дарин Марковски, музикант, напуснал този свят заради рак на гърлото. Нека е светъл Пътя му напред, където и да е сега из безкрайната Вселена, в която – казват – нищо не се губи наистина...

Кристина Митева,

София, 25 март 2021

За "Столетниците" на Мира Добрева. И за тайните на човешката душа

Тази книга много ме впечатли, наистина. Обикнах я, още от кориците и от предговора... А после я обиквах още повече, прелиствайки, четейки...  Потъвайки в сладкодумните истории. Но те в никакъв случай не са (само) сладки, и ни най-малко – сладникави. Напротив – от първите редове още се усеща онази неподправена, автентична, най-присъща на самия живот горчиво-сладка смес от чувства, мисли, думи, която говори на душата най-директно, именно заради липсата на фалш. Всичко има в книгата, досущ както и в Живота – разказани и споделени болки и радости, успехи и тъга, сълзи, самота, усмивки, дори щастие от „дребни” неща... Има не само думи, но и образи – пожълтели снимки, напомнящи ни за друго време. Онова време, на което са съвременници столетниците – „друговремци, останали в нашите дни”, както ги нарича Мира Добрева. За нейния стил на писане искам специално да споделя нещо. Тя е телевизионна водеща, и хората може би не очакват да има талант на писател, но тя има, установих, наистина. Представянето на всеки от възрастните хора в книгата е полу-интервю, полу-разказ за среща на живо, за възприятието на Мира за конкретния човек, кратък, но много наситен и увлекателен разказ за детайли от дрехите, обноските, състоянието на човека, както и за мястото, което обитава. Но не самоцелно, а за да бъде нарисуван най-точен портрет – с едри щрихи. И сякаш наистина виждаш човека, сякаш стои пред теб, така добре е представен с няколко думи и впечатления...

Лично аз се вълнувам от хората, от Човека въобще. Никога не съм се замисляла специално за възрастта, за това какво означава тя за душата... Четейки тази книга се замислих дълбоко по този въпрос. И разбрах за себе си някои неща. „Улових” ги, прозрях ги... Благодарение на любовта на Мира към дълголетниците. Тя наистина ги обича. И нейната книга е поредното доказателство за това, че всичко, което се създава с обич, има смисъл. Самата любов е най-добрият проводник на смисъла. И ето – чрез страниците той тече към читателя и се влива право в сърцето. И човек притихва... Мисли. Вълнува се. Заедно с Мира. Заедно със столетниците. Заедно с всяка съдба, така човешка, така различна, неповторима, своеобразна... Всяка съдба говори. И казва нещо важно за човешката душа. Особено съдбите на хора, живели дълго на този свят и преживяли доста неща – и като деца, и като млади, и като стари... Телата се смаляват, с възрастта, но душата остава същата, или пък носи още повече – богатства, скрити дълбоко и разказани, ако някой поиска, ако някой се поинтересува и надникне в неостаряващите очи... И знаете ли, чак ми се прииска, дори смешно да ви прозвучи това, да остарея и аз, да стана столетница, да имам още повече за разказване и да има и тогава някой като Мира, който да дойде и да ме интервюира – за телевизия, радио или списание – няма значение. Да стана част от тази особена група хора... Никога досега не ми се е искало! Наистина. А сега – хоп, промяна в мисленето! Е, не на всяка цена, разбира се, но книгата действително вдъхновява по някакъв начин. Много топъл, много човешки. И то не толкова с „рецепти” за дълголетие, каквито може би очаквате от книгата, колкото с дълбочина и човешки истини. Ако бе само „книга с рецепти”, щеше да бъде насила „розова”, лишена от всички краски, а те присъстват в книгата. Самото подзаглавие говори за това: „Благословия или орисия”. Възрастта може да бъде всичко...  Като самия Живот. И е всичко. Времето, годините... Нямаме друго. Накрая остават спомените, старите снимки, някои по-ценни за душата вещи... И една надежда, поне у някои хора – че има нещо и нататък. Че смъртта може би не е край – за душата. Не всички столетници са вярващи и набожни, но има друго. Всички те, пише Мира, независимо от вярата си, или липсата на вяра в Бог, имат един идеал – добротата, човечността. Всички те са се старали да бъдат честни с другите хора, всички почти са отгледали деца, внуци, правнуци и дори праправнуци. Строили са къщи, работили са в заводи и поля, помагали са на другите... Следвали са своята собствена интуиция, но без да се налагат, просто са отстоявали себе си. Определено дълголетниците са силни духом хора, почти без изключения, дори и песимистите сред тях. Има изумителни случаи, разказани в тази книга... За баба Анка, която е работила за КГБ и единствената мечта, която е имала, е била да се бие на фронта, и тя не се осъществила, но била доброволец в Червената армия. За дядо Сандо (Александър) от Пловдив, който преди да навърши 30 години – 2 пъти бил осъждан на смърт, по политически причини, подобно на Вапцаров. За столетница, на име Солуча Аронова, която сега тежи едва 30 килограма, но е все още с бодрия дух на човек, получил орден „Св.св. Кирил и Методий”, 1-ва степен – художничка, график. За възрастна жена - Василка Никифорова, наричана още "Корейската майка", в чийто столичен апартамент в панелен блок има истинска библиотека, посветена на покойния севернокорейски лидер Ким Ир Сен. За дядо Михаил от Септември, на 100 години, който все още храни своите многобройни котки, обмисля строеж на къща... „Защо ти е нова къща, тате? Кой ще живее в нея?”, питали го дъщерите му. А той отговарял: „Я ще си живея. Те т’ва малко ли е?”. Същият този дядо е писал през целия си живот в една-единствена голяма тетрадка (и навярно продължава още да пише в нея):

„ – За да ми напомня – каза тихо, – че животът е кратък, и да ми покаже, че една тетрадка може да го побере... И да знам да ценя не само деня, но и всеки миг в него.”

По същия магичен начин е побрала целия Живот книгата на Мира Добрева, посветена на столетниците, с които се е срещала, или поне на част от тях – най-емоционалните, както пише самата тя в предговора. От цялото си сърце препоръчвам книгата! Скоро не бях попадала на такова четиво... И се надявам скоро да има продължение. С други столетници, в нова книга. Може би на корицата на „втория том” ще има снимка на дядо... Възрастните жени са повече от възрастните мъже, но все пак – има и дядовци-столетници, и те всички са много интересни хора. Много силно впечатление ми направи разказът на Мира за дядо Мехмедемин от село Могилица, „поне на 105 години”, който в края на разговора с нея горко заплакал... Толкова добър човек! „Пък ако малко дяте ти застане на пътян, и на него хубава дума да кажеш! Всякиму хубавко да продумаш! Със старине людия трябва да си стар, с младине – млад! И накраян твоено име ще се отчете.” Може би се е боял от смъртта, която предчувствал вече... Или го е боляло от нейната сянка, от отиващия си живот и спомените. Може би... Някои неща ще останат завинаги тайна в човешката душа.

„Човекът е тайна. Тя трябва да се разгадае и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си.” Казал го е Достоевски. И тази книга е още един прекрасен бисер в „огърлицата” от творби, които разказват дълбоко за тайните на душата. Те са много, когато става дума за стогодишен живот, минал през всички етапи, стигнал „Края на Пътя”...

Бих искала още много прекрасни цитати да споделя тук, но нека приключи сега този текст, с надеждата, че ще потърсите книгата и ще я прочетете, ако още не сте... Заслужава си. А аз мисля да заснема скоро и едно видео-ревю за „Столетниците” /не съм правила досега за книга, за първи път ще е/ – заедно с моя син. Още по-дълбоко може да зазвучат думите на възрастните хора, произнесени от дете... Въобще – вдъхнови ме тази книжна „рожба”. И четох на детето – той сам поиска, защото толкова много говоря за нея у дома тези дни... Още няколко страници... и ще очаквам следващата.

Кристина 

За "Бавното живеене и насладата от живота" на Светлозар Желев

 

 

Днес... С колко часове, с колко минути и секунди разполагаме днес, както и всеки друг ден от живота ни? Винаги с едно и също количество. То ту ни се вижда малко, ту – много. Всъщност много ни се вижда май само в детството, или ако сме в тежка ситуация... Но иначе все ни се струват малко 24-те часа на денонощието, особено днес, в нашия електрифициран свят, вечно-светещ, неспящ, с wi-fi почти навсякъде около нас. И безкраен поток от информация, а и от възможности. Те са в пъти по-големи от тези на нашите предци, отпреди 100 или 50 години само. И как се адаптираме към всичко това? Доста трудно. С болка плащаме, от време на време... Физическа болка или такава за изгубеното време с близките ни, или най-точно казано – за некачественото време – и не само с близките, но дори и със себе си. Затова днес тъкмо тази книга е толкова важна, навременна, насъщна дори. Напомняща важни истини, събрала като в призма различни лъчи – очи – гледни точки, за да видим отвъд призмата дъга... Дъгата на друг живот, осъзнаван и живян (по-)бавно. И по-задълбочено. Така, както човешките същества са свикнали от векове. Векове, в които е нямало социални мрежи, селфита, ежедневни публикации, анализи и коментари, радио и ТВ-предавания от целия свят, които достигат до нас мигновено. И много повече е било оставено на личното, непосредствено възприятие, на вътрешния свят, на общуването с близките, които са около теб и физически – като при децата. Преди... Защото днес всички сме „впримчени”. За добро или... Нека видим какво казва книгата „За бавното живеене...” по темата. /Простете за дългия увод, но... закъде да бързаме?!/

Тази книга, публикувана през изминалата значима 2020-та година от изд. „Колибри”, представлява един колаж от красиви текстове, в които звучат различни гласове – на мъже и жени, които са предимно заети, натоварени, много активни хора, и съответно – страдащи от преумора и изгубване на себе си в работата, общуването или ежедневието понякога.  Като диригент на хор, като свързваща нишка в огърлица от перли, звучи на различни места и гласът на автора на сборника, Светлозар Желев, който, впрочем, е и директор на Националния център за книгата към НДК, читател, от 3-годишен, с истинска любов и страст към книгите, редактор, издател... Неговите текстове са лични, но на теми, значими за всеки от нас, който (доста) мисли и чувства света около себе си, те са като малки острови – пътепоказатели из морето на Живота днес... Като фарове блещукат, сякаш в света днес се свечерява, и те копнеят за важните посоки, за истинското, за същественото, което, както знаем от Екзюпери (и вярваме в това, нали?) е „невидимо за очите”. Само за очите на душата е видимо. С тях ако гледаме – започваме да виждаме света около себе си, а и живота си, истински. И бавно, съзерцателно. Като на брега на езеро, в неделен следобед, в който не бързаме за никъде, а наоколо е тихо... /Тази книга също така ни напомня за разликата между съзерцателния Изток и активния Запад, избрали така различни пътища и смисли на живота./

Хората, написали текст за този проект-книга по покана на Светльо, са негови приятели /той държи най-много на приятелите, на книгите и пътуванията – може и в друг ред, но това е неговата „света троица” в живота/. Те споделят своя личен опит по темата за бързането, за ежедневието днес и неговите клопки, както и свои рецепти за справяне с напрежението и умората, с натовареното вечно изтичащо време – бързо, като придошла река. Рецепти за забавяне на темпото. Въпреки буйния поток на реката около нас. И не само рецепти, но и свои прозрения споделят. Ето някои от тях, защото са прекрасни:

 

„Става дума да ядем хубави храни, да пием хубави вина и най-важното – да го правим в хубава компания, за да ни е сладка и смислена всяка хапка.”

Светлозар Желев

 

„Разбирам, не с ума си, че всеки миг от настоящето умира, но всеки миг, в който сме чувствали обичта, умира от бяла смърт – приятно и красиво.”

Ирина Тенчева

~

„...конфликтната енергия е енергия на високата скорост, на манията.

...Покрай всичките загуби, които предстоят, сякаш неочаквано се отваря... страшно много време.”

Капка Касабова

~

„...Когато най-после „паркирах” в канавката, бях също толкова изумен от късмета си, колкото от факта, че явно мозъкът ми смята, че животът ми започва и завършва с фейсбук. ...Малко след произшествието на магистралата, в търсене на пътека към тишината в себе си, открих и камерите за сензорна изолация.

...Индианците лакота вярват в кръговрата на променящата се, но неумираща енергия във Вселената. Тя е мимолетна и вечна. Неуловима и вездесъща. Наричат я „свещения обръч на живота.”

Иво Иванов

~

„Открих един ашрам в Индия, в Хималаите – тихо, непретенциозно място.

...Забавянето е търпение, търпението – дисциплина. Мъдрост!

...И нещо много важно – открих, че винаги ще бъда необходим! Така страховете се стопяват, „откачваш” се от принадлежности към професионални и лични кръгове. Разбираш, че всичко зависи само от теб. Ти си диригентът на своя собствен живот. А той е като в музиката – има различни темпа, които се сменят.

...не се борим с времето, а го превръщаме в приятел.”

Георги Тошев

~

"За теб не знам, 

но аз ще си купя часовник.

От някоя интернет промоция.

На 34.

Първият ми - 

най-после синхронизирана с другите.

С римайндър,

GPS - 

да спра да се губя.

Стрелките му ще ме научат да чакам,

да падам

и паднала, да се смея

на все същото камъче, което ме спъва."

Гергана Турийска

~

"...Ден, в който не допринесеш за набавяне на всеки дефицит - дали той е интелектуален, дали е душевен, дали е свързан със съществуването ни, с битието, дали е свързан с усещането за щастие и за смисъл, и то при положение, че всичко това е вътре в нас - е загубен."

Александрина Пендачанска

~

„...както отговаря например Гюнтер Грас на въпроса защо пише: пиша срещу изтичащото време. ...И макар стратегически да сме изгубили играта, празните ходове на нашите истории винаги ще отлагат края.

...Целият проблем според мен идва оттам, че сме научени да мерим живота си в години. Струва ми се прекалено едро и разсипническо. Получава се някакво обидно малко число, 70-80 в добрия случай. Ако живеехме в дни, в нощи, в часове и минути, щяхме да наброим много повече време. ...Тук е и моето скромно предложение – да минем към по-малките „кошнички” на дните, ако трябва и към още по-малките на часовете и минутите. И тогава ще сме живели в числа, многократно по-достойни за един човешки живот. А когато това дърто сметало – смъртта, се дотътри, защото него с числа трудно би го заблудил, ние няма да се дърпаме, нито да се пазарим. Ще си отидем спокойни като кораби, пълни догоре с жито...”

Георги Господинов

~

„Съществува плодовитост отвъд двете чертички в теста за бременност.

...Създавай. Спасявай. Учи. Твори.

Дръж се като плодородна земя.

Когато „раждаш”, времето спира.”

Неделя Щонова

Вече може би ви убедих, че книгата си заслужава. Нали?! Още нещо – има и интервюта, за разкош. Повечето са със Светльо, за различни издания, но има и други – като това с Александрина Пендачанска, например. Разкази, стихове... Препоръки за четиво за свободното или по-точно (вече) – освободеното време. Освободено от бързане...

Има много неща в книгата, включително кратки откъси от други книги (на Умберто Еко и на Карло Петрини), много интроспекции (включително от Любен Дилов – син, Марина Кузманова, създала форума BG-Mamma, Христо Блажев и други) и „ветропоказатели”, защото... вече улавяме вятъра на необходимата ни промяна, нали? Може да четем на която и да е страница и да подишаме с нея... Можем да препрочитаме, да оставим на нощното шкафче, на бюрото си дори... И най-вече – в куфара за морето. Или за някоя морска страна... Корицата е много подходяща за това!

Приятно четене! И може да си подчертаете или препишете нещо, както направих аз – това също забавя хода на забързаното време... Помнете – всеки миг може да е Вечност. Животът ни може да бъде съвкупност от Вечности. Дано... Тази мечта е много красива, нали?

„Красотата ще спаси света” е написал Достоевски.

Нека добавим днес – и времето, в което я виждаме, съзерцаваме, описваме, запомняме завинаги в душата си... С ускорен или пък забавен пулс на сърцето. Нека се вслушваме в неговия ритъм, поне от време на време!...

 

P.S. Имам още страници за прочитане от книгата, но реших да напиша и споделя днес отзив за нея... Определено бавното не е част от живота ни сега, това е положението! Но „всичко тече, всичко се променя”. Нека следваме мъдрия ход на реката – древен символ – трябва да вярваме, че тя ще ни заведе на правилното място, в правилното време. Без припряност. С доверие в потока на Живота. И да не забравяме красивите гледки наоколо...

„Само със затворени очи ще прогледнем. Няма ни там, където сме били преди секунда. Ако знаем откъде идваме, ще е по-лесно да вървим нанякъде. Силата да се изправиш и да продължиш не е смисълът, трябва да има смисъл да го направиш. В пустотата разбираме колко сме важни всъщност.” – Светлозар Желев

 

Кристина Митева,

11 януари 2021,

гр. София

13 ноември - Световен ден на Доброто

 

Днес, освен петък, 13-ти, е и 13-ти ноември - Световен ден на Доброто... И аз, понеже се ангажирах вече (и) с тази кауза, така да се каже, отправям едно послание към всички вас по този повод 🍁💛
И то е:
Независимо дали сме щастливи или нещастни, ние можем да бъдем добри.
Дори и когато сърцето на човек е разбито...
...той може да бъде добър и да помага на другите...
И това е най-красивата магия, която може да направи един човек! Вярвам в това.
/Справка - в книгите на Достоевски и Ivo Ivanov, например.../
И богати, и бедни, и млади, и стари, и образовани, и не толкова - всички можем да си помагаме...
Човек може да е беден или изгубил всичко, и пак има какво да даде от себе си, съвсем безплатно - усмивка, съвет, уважение, учтивост, добро отношение, важно познание, мъдрост... Време! Толкова много неща, нали?...

"Има едно общо нещо между хората и вещите. И едните, и другите трябва да тежат на мястото си и да бъдат полезни. На своето си място под Слънцето. Иначе са изгубени. Дори и да знаеш къде са...
~
Човек е най-силен, когато има нещо хубаво да даде от себе си, осъзнава това и има волята да го направи. Тогава утрешния ден значи: "имам нещо да дам..." и като всяка сутрин се събуждаш с тази мисъл, все имаш чувството, че животът ти на този свят ще е хубав... Само не се страхувай от живота. Никога не се страхувай от живота...
~
Човек винаги има какво да даде, стига да има желание и сърце за това. Дори и най-бедния и изпадналия в беда сред нас, пак има нещичко, което може да даде на другите... Дори и само да е време и внимание, или една усмивка... Хората повече мислят какво да получат, а то е Божа работа. Трябва да мислим за онова, което можем да дадем от себе си – само то е наша работа..."

/Мои мисли, публикувани в книги/
💜
~
"Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако се свържете с него, вие се свързвате с Живота."
Петър Дънов

P.S. Благодаря на Violeta за тази снимка... Не съм съвършена, но съм искрена...

https://bg.wikipedia.org/