РАЗКАЯНИЕ, СЪСТРАДАНИЕ, ЛЮБОВ /ново стихотворение/

Разкаяние е първото ми име.

Не помня кога ми го дадоха,

нито кой...

Само помня, че болеше,

като разкъсване от вълк, отвътре,

като вой...

Разкаяние се казвам - от глава до пети,

плюс Душа...

Състрадание е второто ми име.

Него аз си го дадох.

Започнах да чувствам и мисля -

тъй, сякаш съм на мястото на Другите,

и никога това чувство не предадох,

дори да не ми личи - аз съм за Задругата*,

защото със самота - по човешки - "преядох"...

Любов е третото ми име.

Тя е необятна, като на Бога Сърцето,

като поля, звезди, долини,

и на реката на Живота - дефилето... **

Любов се казвам - от глава до пети,

плюс Душа...

Една от тези, които спасяват Света.

В едно - Земя и Небеса...

9.03.2025

Аз

* Задруга - славянска родова община

** Дефиле - планински проход, пролом (едно от значенията на думата)

(Снимката ми е отдавна правена, преди 20 години...)

ЖИВОТЪТ Е СЪН, ЛЮБОВТА Е ПОЕЗИЯТА В НЕГО...

При раждането си и дори при осъзнаването си като човек не знаех, че Душата ми е така поетична... 

Подали са ми кислород, в родилното, за малко... А после разбрах, че Поезията е другото име на Любовта, а и на Бога дори, и макар облечена понякога в проза - за някои Души, сред които и моята, тя е истинският (чист) въздух, кислород, Съдба, слънчева топлина и градина с цветя... Градина, която да направи Живота ми цветен. Като облаците при залез, които също много обичам...

Разбрах, че не е нужно да си чел много Поезия, за да я чувстваш в Душата си. Достатъчно е да си обичал, да си чувствал Любов, именно по залез слънце...

Говорим си у дома, привечер... Разказват ми моите любими хора - някакви интересни неща, прелюбопитни наистина - за история, география, политика, храната, цените, реколтата, зимата, лятото, мира, войните... Човешка Съдба... Колко сложно е всичко това, за мен поне!

Улавям се, че се отнасям - в мислите си отново... Мисля си... Колко ли време заедно още ни остава? Нужно ли е наистина присъствието ми тук, наоколо? Достатъчно чиста и дълбока ли е Любовта ми? Че да пребъде... Къде ще бъдем утре? И как? Ще се срещнем ли пак, някога, някъде? Щом се обичаме, щом свързват Душите ни нишките на Любовта, която е и свобода, и копнеж, и топлина - ще се срещаме ли вечно? И къде "обитава" Вечността?....

Моята глава (по-скоро Душа) си е такава. С рояк въпроси - пчели в градина сякаш...

Летят,

стремейки се медени отговори да съберат...

"Душата винаги таи повече, отколкото може да се изрази с думи, багри или звукове. 

Търсете любовта и събирайте любов в сърцата си."
- Достоевски
(И все пак ние, хората, творците, опитваме!)
*
„Да бъдеш смел означава да обичаш някого безрезервно и да не очакваш нищо в замяна.“
- Мадона
*
„Любовта е живот. И ако ти липсва любовта, ти липсваш живот.“
- Лео Бускалия
*
„Съдбата на любовта е, че тя винаги изглежда твърде малко или твърде много.“
- Амелия Бар
*
„Любовта е изпратена от Рая, за да ви притесни до смърт!“
- Доли Партън
*
„Да обичаш не е нищо. Да бъдеш обичан е нещо. Но да обичаш и да бъдеш обичан, това е всичко."
- Т. Толис
*
„Най-големият дар на любовта е способността ѝ да прави всичко, до което се докосне, свещено.“
- Барбара де Анджелис
*
„Любовта не е нещо, което намираш. Любовта е нещо, което те намира.“
- Лорета Янг
*
„Всеки, който обича, търси липсваща частичка от себе си. За това всеки влюбен се натъжава при мисълта за своя любим. То е като да влезеш в стая пълна със спомени. Такива, за които не си се сещал от дълго време.“
- Харуки Мураками
*
„Любовта сваля маски, за които се страхуваме, че не можем да живеем без и знаем, че не можем да живеем със.“
- Джеймс Болдуин
*
„Любовта е, когато щастието на другия човек е по-важно от твоето.“
- Х. Джексън Браун
*
„Ние обичаме, защото това е единственото истинско приключение.“
- Ники Джовани
*
„По-добре е да сте обичали и да сте изгубили, отколкото никога изобщо да не сте обичали.“
- Алфред Тенисън
*
„Когато любовта не е лудост, тя не е любов.“
- Педро Калдерон де ла Барса

*

„Не обичате някого заради вида, дрехите или скъпата му кола. Обичате го, защото душата му пее песен, която само вие разбирате!“

- Оскар Уайлд

*

„С докосването до любовта всеки става поет“

– Платон

(Тези няколко мисли, освен първата, на Достоевски, взех от тук:
https://www.vesti.bg/galerii/foto/govori-mi-za-liubov-25-citata-za-naj-krasivoto-chuvstvo-na-sveta
Има още прекрасни мисли там... И на много други места! Вселената е пълна с поетични мисли, това е моят извод... Или поне нашият днешен свят, какъвто и да е иначе, и въпреки пороците в него...)
***

Тук, впрочем, можете да намерите и при желание да поръчате новата ми книга (от есента на 2024-та) -
"Memento Amoris / Помни Любовта":
begood.today/dobrodetelnitsa/

***

Следват няколко нови реда, написани от мен и вдъхновени от тази картина, която споделям тук също... Не зная кой е авторът, но много ми харесва 
Събужда Поезията в Душата ми...

КАРТИНА ОТ ГЛУХАРЧЕТА

В полята, сред тревите -
вие се пътека,
стара или млада - не зная това,
но е красива и играе на криеница,
с отраженията в моите очи...
Вижда, аз зная, че вижда моите сълзи...

Къде води този Път?
Нима към Рая?
Има ли някога последен Кръстопът?
Или не се вижда никога Края...

По пътеката тръгвам,
вдишвайки аромат на цветя,
нарисувани от вдъхновена ръка,
и по пътя си зървам -
цветята будят с аромата си
чак горе, в Небесата, звезди...
И всичко тук и там блести,
упойващо блести...
И роса, и звезди,
и сълзи...

И нима, когато трябва да си тръгнем,
когато вземе ни смъртта -
нима няма да зърнем -
подобно глухарчета, духнати от вятъра
са Душата ни -
посяват себе си в този миг
на много незнайни места,
сред поля, звезди и цветя...

В нови тайни градини
прераждат се
и с Любовта, която приживе са познали
и изпитали - с нея обграждат се.
Това е Градината
на Вечността.
В Небеса...
Глухарчето-Душа за нея копнее,
за нея Живее...
И когато се събуди - Отвъд,
само това желае - да помни Любовта,
почувствана в Съня...

4.03.2025,

гр. София

изображение - интернет

НИЕ ВСИЧКИ... ПО VIA DOLOROSA ВЪРВИМ...

Съзнателно или не. Доброволно или не...

Аз не мисля, че има от какво да се лекувам. Нося в сърцето си раните и Даровете, които получих по Пътя си... От хората, от други Души... Това е Живот, не е нещо, което подлежи на лечение. Вярвам в това. Моят опит, моят "багаж", моят кръст...

И знаете - всеки си има... Свой.

Въпросът е другаде - самата Земя, самата среда, в която живеем и сме потопени да не е болна, да оздравее, да се промени към по-добро, да се излекува в крайна сметка - не толкова отделните същества, които са на нея сега... При излекувана Земя - всяка Душа ще се излекува, от само себе си. От общата Честота... На Любов и Доброта. На Мир и Хармония... Но това е Божа работа, наистина - работа на Господ. Аз зная... Благословение насила не се дава и получава, всичко хубаво и смислено е Дар/ом/... 

Та... Очаквам Бог да благослови Земята, това ми е молитвата към Него най-вече, сега. През 2025-та... За себе си нищо не искам, вече, наистина. Но за Живота тук, за детето си, за... Всички. И всичко...

*

Допускам, отдавна вече, че може да нося не човешка, а ангелска Душа... (Може пък да е човешка, превръщаща се в Ангелска...) Има някои признаци... Ако наистина е така - не мога да очаквам хората да ме разбират (напълно), повечето хора... Дори при добро желание... То е все едно малко дете да разбира по-голям човек, с друг опит, с по-дълъг Път, изминат вече, с друга Същност дори... Учителя - Беинса Дуно - казва, че Пътя на Ангелите и Този на Хората са различни - първият е Път на Любовта, а вторият - по-болезнен, труден, мъчителен, по-тесен - Пътят на Мъдростта. Не казвам аз това... Но мисля, че е Истина.

Аз... пожелах да бъда тук, по свое желание съм на Земята и пак мога да дойда, имам сякаш такова желание - тогава ще бъде съвсем различно, разбира се... Не че ми е най-любимото място във Вселената, но някак исках - и успях! - да прегърна Човечеството и Земята... С Душата си. Да ги разбера успях, да вникна... И желанието да помогна остана, дори се усили с времето...

Докато има страдание - ще има и Състрадание. И така е нормално, така е редно да бъде. В реда на нещата е...

Затова не искам да ми е леко, още повече сега. Само да мога да нося тежестта... Когато не мога - моля се на Господ да ми помага, само тогава... Само да ми помага да я нося, не да я махне от мене тежестта, тя е доброволна. Ако ще я маха - нека е от всички, от Човечеството, от Земята, тогава и аз се съгласявам на лекота, да ми е леко... Най-сетне... Един ден и това... ще стане. Вярвам.

Дотогава - аз вървя по Via Dolorosa, също като всички вас, и призовавам - да си носим кръстовете, с усмивка дори, с кротост, с благост, когато може... Ако някой падне под тежестта - да му помогнем да се изправи и пак да носи, да вървим заедно... Не да се крием, не да крием кръстовете в някой ъгъл, засрамени... Засрамени от какво? От страданието. Че то е "предписано" от Бог, за мен това е ясно. Свята истина...

Нека с достойнство го понасяме.

Да си помагаме... Вместо да се замеряме с камъни, дори само словесни...

Нека вдигаме счупените, ранените криле на другите Души... Така се става Човек! И Ангел също...

Само чистата Любов, от Душа към Душа лекува истински - да помним това!

И към дадено място също...

...

Заедно!... Това е Любовта за мене - ЗаЕдно.

А когато Бог реши, че няма нужда вече от Кръстове и всички уроци са научени и добре усвоени, и ще бъдат приложени...

Каква радост ще бъде тогава за всички! За всички свободни, освободени!... От тежестта...

Та - тук съм. Нося. По своя воля. Помагам... По своя Воля.

Заедно сме...

По Пътя...

Аз не съжалявам. В крайна сметка...

Пак бих... Пак Душата ми би прегърнала Човека, пак би тръгнала с Него по този трънлив Път...

Не се страхувам. Не искам лекота. Не и преди Бог да я дари.

Само да ни дава сили... И Мъдрост, и Любов. Само за тях се моля.

Това е "моята философия".

Благодаря на прочелите докрай.

* Фотография - Автопортрет

"БОГ Е ЛЮБОВ" - И НАД ВСИЧКО СА БОГА И ЛЮБОВТА...

ЗА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ И ПОРОЦИТЕ НА ЧОВЕКА, СПОРЕД ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА.

 Хората, уви, изпадат в големи драми... В противоречия, скандали... То може и заради тях да се тресе Земята. Аз искам да стоя настрана от скандалите. Не от липса на смелост /мисля си/, а поради желание и дори жажда за Мир. Все пак е Злорадство човек да се радва на караници, който и да участва в тях... Не им се радвам. Учителя говори за Всемирното Бяло Братство, което помага на Човечеството, така, между другото, и на което пречи Черната ложа, Черното Братство. По план Божий може би, с цел развитие на нещата... Навярно. 

Учителя дава и тази формула, като най-силна - за Човека поне:

"В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." 

В пентаграма, който е древен символ, Учителя вписва пет думи, а те са именно тези:

ИСТИНА, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ, ЛЮБОВ

*
Пентаграмът, обърнат нагоре (с един лъч, който символизира главата на Човека, тоест умът, съзнанието) - това е правилното развитие на човека, на хората - с поглед нагоре, към Звездите, поетично казано. Обърнат надолу същият този пентаграм е символ, използван от недоброжелатели, тъй да се каже, на хората, на Човечеството, и означава - обръщане надолу към Земята, към центъра на Земята, тоест към подземието, Ада, смъртта...
*
Преди години бе създаден един филм, наречен простичко - "Седем". Аз още учех тогава... През далечната 1995-та е споделен с хората публично. Режисьорът е Дейвид Финчър, участват звезди като Брад Пит, Морган Фрийман и други. Филмът, накратко, изследва темата за Седемте смъртни гряха. А те са - похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и гордост, но в смисъл на надменност. Има леки различия тук-там, когато ги описват - някъде добавят суетата и отчаянието също. Няма да разказвам филма, който желае може да го гледа, разбира се. Не е най-приятен, естествено, трябва да кажа, но... при желание - дава храна за размисъл.

Аз го запомних и след години, когато завършвах Софийския университет, специалност Културология, имах право заради отличен успех да пиша дипломна работа, вместо да ходя на изпит, и реших да пиша по тази тема именно:
"Добродетелите и пороците на човека според християнската етика"
Тоест - за демоничното и ангелското, и как едното ни изкушава, другото ни помага... Помолих Калин Янакиев, тогава доцент, ако не греша, сега - професор, небезизвестен, да ми помага за тази дипломна работа и той се съгласи. Малко работихме заедно по нея, но все пак - той бе научният ръководител. От него разбрах, че в православието няма "седем смъртни гряха", това е израз, присъщ на католицизма по-скоро /дано не греша, но мисля, че е така/, а според православната традиция има "просто" пороци на човека. И съответно - добродетели. Тогава проф. Калин Янакиев ми препоръча литература, аз си я набавих, четох и писах... Главно четох и цитирах в работата си един том на "Добротолюбие", със сравнително ранни християнски текстове по темата, 3-4 век, да речем, от Йоан Лествичник и други. От тази книга (мисля, че бе издание на Атонски манастир, Света гора, Гърция), разбрах за "Лествицата" - Божествената стълбица, водеща към Небето, и още много в този Дух...

Аз, доколкото си спомням, реших да "противопоставя" на седемте основни порока - седем основни добродетели, като взех за "основа" ценностите, изповядвани през Античността, 4 на брой, а именно:
Мъдрост / Разумност
Умереност
Смелост
Справедливост

и над тях, като венец поставих 3-те "надграждащи" впоследствие християнски, да речем - и средновековни - ценности, най-висшите:
Вяра
Надежда
Любов

Като съответно похотта, чревоугодието и други се "компенсират" с умереност, разумност и прочие...
Вярата и Надеждата "омиротворяват" отчаянието и леността...
А Любовта... Тя се "прицелва" директно срещу "най-висшата ценност", с обратен знак, а именно - Горделивостта. А също смекчава и Гнева, до голява степен. Потушава го...

Тоест Любовта е универсалната противоотрова.

Такива неща, общо взето, писах в моята дипломна работа преди 20 години точно /през есента на 2005-та я защитих успешно и се дипломирах с отличие/. Разбира се - добавях много цитати, което често правя и тук, във ФБ впрочем, към днешна дата, но това са детайли. Та така. При желание - помислете по тази тема... Дадох храна за размисъл. Не само аз давам такава, разбира се, но и аз... Така ми диктува душата ми. Дано ви бъде от полза споделеното.

Бог да даде добро на всички, според мярката си за различните Души 
Амин.

P.S. Бях на около 23, когато писах тази дипломна работа, а на 31 започнах да чета Учителя (бях вече майка тогава)...

https://beinsadouno.org/пентаграмът/
 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Витрувиански_човек

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пентаграм

  
 

"PHOENIX" - вече и на английски!... В Амазон.

Скъпи приятели и непознати...

Днес, на Архангеловден, ще споделя с вас най-сетне линк към моя "Феникс" в Амазон - за първи път моя книга излиза на чуждестранна "сцена", на английски, разбира се! Поне като начало...

Дължа на Alex Krasimirov изцяло тази стъпка напред, в посока - читателите по света, не само у нас, защото той даде идеята и направи почти всичко по това публикуване, действително. Благодаря му от все сърце! Той знае, но нека и тук... Както аз съм помагала, така и на мен ми помагат... Това е Колелото на Живота...

Та - ето го линка:

https://www.amazon.com/dp/B0DL6MN6ZH

Можете да препоръчате и на близки, роднини и приятели, които са в чужбина - ще е безценно това за мен... И предварително благодаря!

Тъкмо 20 години, откакто написах "Феникс" (това се случи през август, 2004) и 10 години, откакто излезе на български, в първата ми истинска книга на хартия - чрез издателство "Захарий Стоянов" (София, 2014)...

Мога да пиша и споделя много за този разказ-приказка (дори притча), а и да цитирам много хора, които са написали много силни думи за нея, популярни и "обикновени" личности, но се поуморявам да повтарям и аз... Защото вече споделях във времето. Това са 20 години все пак! Не е вчера "родена" творбата... Бях само на 22. А хората се влюбиха в моята интерпретация на митологичната история за Феникса... Възкръсващата от пепелта птица, вечно жива, оживяваща, отново и отново... Символ и на Душата, впрочем. Както и пеперудата... А има и пеперуда в разказа. Това вече много хора го знаят :)

Както и да е, това са детайли, донякъде незначителни подробности.

Силата на тази моя творба е, че е писана след среща с Божествена енергия, с Ангели... Наистина. И успях да предам чрез думите нещо дълбоко автентично и важно, като състояние и преживяване. Нещо универсално.

Изпитах такова щастие при една най-обикновена разходка по залез слънце в крайния столичен квартал, през август, бях сама... Тръгнах тъжна и с объркани, смесени чувства от дома си, бях пред дилема, отново, а аз се боя от дилемите, особено много ме натъжават... Слушах по пътя "Black celebration" на Депеш Мод... И както си вървях... Дойде нещо Светло до мене, слезе, помилва ме по косите сякаш или отдалече ми прати "въздушна целувка", но аз никога няма да забравя това... И посланието:

"Ние винаги ще бъдем с тези, които обичаме"

Моя слабост е тревогата в това отношение... Може би затова то ме намери именно мен... А всъщност много хора са така. Хора с чисти сърца, чувства и мисли, и дълбоко тревожни.... В нашия объркан свят.

Именно заради това, че живеем в такъв свят, ние имаме нужда, и аз, и вие - от напътствия и помощ свише, от красиви - но и пълноценни като съдържание, не само като форма прекрасни - Ангелски послания... Божествени послания...

За мен е огромна чест и радост да мога да съ-участвам, по една или друга причина, в предаването на такива послания именно... Невинаги осъзнавам съвсем това, но сега с искрена благодарност към Небесата споделям това!

Та... Това е моят "Феникс" - въплътил част от тези послания, важна част... Може да се чете (целият!) и напълно безплатно в мой блог, давала съм линк неведнъж, ако някой проявява интерес сега и не го намира - нека ми пише лично съобщение, когато мога - ще пратя. Не е "засекретен" и не се продава само, държа да уточня това. В смесен стил е, тоест - и се подарява, и се продава. За да мога да живея и аз, и да подкрепя семейството си, разбира се. Дано!...

Благодаря, че прочетохте!

Тази книга е идея и за подарък за Рождество Христово, наближава предколедната "треска"...

А ако искате да пиша отново и нещо повече за Ангелите, за това, което зная лично или прочетох и систематизирах (писах в Университета такава курсова работа, на тази тема, по свой избор) - мога да споделя в бъдеще. Все пак - не само на Архангеловден, но всеки Божи ден имаме нужда от помощ и закрила... Такъв е този свят.

#phoenix #sharing #story #book #angels #God #human #soul

P.S. www.facebook.com/photo.php?fbid=9117541024937155 - на 25-ти октомври успяхме да публикуваме книгата в Амазон и вече е одобрена...

*

Впрочем, нямах намерение да пиша приказка, тогава, на 22 години, не бях майка още, но... Съзнанието ми има памет за архетипи и символи, както е обичайно за нас, хората... Юнг знае това и го е описал.

И още нещо... Сега тъкмо е "времето" на създездието Скорпион, а символ на този зодиакален знак е и Фениксът. А аз съм родена много близо до "владенията" му... В началото на декември.