"Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове" – Джон Ленън
Днес реших да споделя с вас нещо - нещо наистина красиво и смислено! - върху което работя тези дни. Но не сама, а съвместно с друг човек - с едно невероятно талантливо момиче, което се нарича Николета Манчева!
Срещна ни... Съдбата, кой друг?
Може би срещата е планирана още отдавна от Душите, знам ли...
Та - докато обмислях коя да е следващата ми книга... (идеи много този път!) междувременно - тези дни - успяхме да напишем нова, заедно. Преполовихме я поне, може да се каже...
Факт е, че още не сме се срещали лично. Но е също така факт, че пишем заедно, тоест поотделно, но "подавайки си топката", чрез есета, родени едно след друго, на основата на нещо като Въпрос и Отговор, или просто Разговор, Диалог, който води напред по Пътя... Така решихме или по-скоро Ники предложи: аз задавам тема, а тя пише свое есе в отговор.
Получава се всичко с невероятна лекота, а и скорост, и все пак - дълбоко, смислено.
Навярно така се случва, когато хората са готови за нещо, наистина. Тоест Душите...
Впрочем, досега имам само една обща книга, въпреки многото идеи и възможности, и тя бе - с Николай Владимиров. Дадох си сметка, когато Николета ми предложи да напишем заедно нещо, своя обща книга, че те са адаши. Съвпадение? Може би... Но е факт и това, че съм родена на 4-ти декември, съвсем близо до големия празник Никулден... Не мисля, че всичко е съвсем съвпадение. Навярно е по-скоро съдба. "Предписано е", както казва моето дете, вместо "Писано е"...
Та така. И двете държим на това бъдещата ни книга да бъде отпечатана и на хартия, защото обичаме книгите, които човек може да държи в ръка, да носи със себе си и да чете, дори когато няма ток... Например.
А сега - представям на вниманието ви, тоест споделям - думите, които онзи ден Николета написа като уводни. Тя написа още много, с обич, и нямам търпение (като типичен Стрелец) да споделим всичко с вас - и нейните думи, и моите, заедно... С онези от вас, които биха искали да ги прочетат, разбира се... Но трябва да почакам още малко. Вярвам - не много...
Темата на Книгата е самият Живот. Да. Пътят! Пътят-Живот... С неговите най-важни моменти и периоди, "разклонения" и пътеки, които ни водят... все напред, по "реката на Живота" към общия Океан, така да се каже... Или дотам, докъдето трябва да стигнем един ден всички ние. Най-добре - помагайки си по Пътя. С обич. Много е изписано за Пътя, разбира се, но вярваме, че винаги може да се добавят още няколко - добри и светли думи по Темата...
Ето ги и уводните думи, написани от Николета за нашата обща книга на 2-ри октомври:
"Книгата, която държите, не е родена от план. Тя е родена от среща. От два гласа, които не се надвикват, а се слушат. От думи, които не спорят, а се оглеждат една в друга, както водата отразява небето. Всеки текст тук е стъпка – опит и знание. Стъпка навътре – към сърцето, и стъпка навън – към другия. Така двама автори вървят един до друг. Не за да доказват, а за да споделят. Не за да изпреварят, а за да вървят в общ ритъм. В тази книга няма рецепти. Има пътеки. Има въпроси, които понякога тежат, понякога лекуват. Има тишина между думите, която казва също толкова, колкото и самите думи. Писахме я не за да ви дадем посока, а за да ви напомним, че пътят вече е у вас. Че светлината не е „там някъде“, а в тази стъпка, в този дъх, в този миг. Ако намерите в тези страници огледало, в което да видите себе си по-ясно; ако усетите мекота, която да ви даде сили да продължите – значи смисълът на тази книга е изпълнен. Защото тя е не толкова за нас, колкото за общия път, който всички вървим."
P.S. Колажът е от мен, не е корица... Нямаме все още и конкретно заглавие, само идеи... Но напоследък обичам отново да правя колажи, и чрез този показвам как ще държим скоро, живот и здраве, и новата книга в ръка... И как сме заедно в това!
Благодаря ти, скъпа Николета, за мъдростта и обичта! За обичта и мъдростта...
Вярвам в нашето общо начинание!
.jpg)
%20%E2%80%93%20%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5.jpg)
