петък, 3 юни 2016 г.

В романа „РОМФЕЯ” древност и настояще са едно цяло




Ще се повторя, но държа пак да го кажа – Стефан Кръстев има безгранично въображение. За мен той е гениален писател. Български съвременен гениален писател. Може да пише за всичко така, че да открием нови и по-дълбоки пластове в него. Изразява се много оригинално и същевременно – много точно и без излишни „орнаменти”. Казва ни истини. Вплита ги в изключително увлекателни сюжети, които не сме срещали никъде другаде, при никой друг автор. Напомня ни, че Животът е приключение – без изключения... 

Стефан смесва митология и реалност така майсторски, че границите стават неразличими – след като прочете негова книга, човек може да повярва, че кентаври и нимфи наистина съществуват, макар и да не сме виждали досега такива... Въображението и измислените от него истории са много реалистични – сякаш изразяват и осветяват части от самата Истина, които са били скрити до този момент от съзнанието ни...
Освен това, в творбите на Стефан Кръстев има една особена невинност за каквото и да пише. Невинността на онзи, който от сърце и душа се прекланя пред Красотата... Избрал е и съумява винаги да я вплита в историите, които разказва, така че дори те да съдържат и грозните лица на Живота – в крайна сметка надделява красивото. Като по-истинско... Като по-дълбоко.

Историята, която е разказана в тази книга, няма смисъл да я преразказвам. А и не бива – за да не разваля срещата, която може да имате с нея. Само ще спомена, че между кориците на „Ромфея” може да очаквате и със сигурност ще срещнете следните същества, на които авторът вдъхва живот много убедително със словото си – кентаври и нимфи (както вече споменах), горски духове и менади, вещици, жреци и римски легионери, селски и градски типажи, които са все ярки и колоритни... Ще срещнете нейде из страниците на книгата и една Майка Гора, която напомня за Великата богиня-майка на траките. А и един историк, който има своя истина за миналото ни, различна от тази, която се преподава в университета...

Очаквайте прозрения и история, която е като жива, наистина... Докато не дочетете книгата, едва ли ще можете да я оставите настрана. Казвам го от личен опит :) А след прочитането й ще сте поне една-две реалности по-богати вътрешно...

Ето и няколко цитата от книгата, които ми направиха особено впечатление... но далеч не са всички! :

„И двамата с тежки душевни травми, и двамата симпатични, но някак половинчати като личности, които заедно правеха един разкошен човек. Допълваха се, изграждаха хармония, имаха чувството за цялост и естественост, която иначе им липсваше.”

~

„Потъвайки в образа на Пилат, бягаше от себе си, избавяше се от болката, която иначе не би успял да понесе. Струваше му се, че всичко в живота е не по-реално от случващото се в тази пиеса, а когато с цялата си душа и сърце произнесе култовата реплика: „...измивам си ръцете, нека невинната кръв тежи върху вас...” почувства същото облекчение, каквото навярно е почувствал и Пилат.”

~

„- Грешиш! – рече му топло и малко тъжно баща му. – Един меч става истински, ако се превърне в истина. Само тогава. Не е достатъчно да е голям, да може да боде и реже... Знам, че ти можеш да превърнеш своя меч в истина. Някой ден, когато имаш куража да я понсесеш. До тогава тази истина ще те зове. Ще идва от дълбините, от миналото. От кладенеца на историята – от най-зловещия й мрак...”


„Ромфея” е на издателство „МОНТ” (2015). В джобен формат е, така че се носи лесно, а и се чете с лекота :)






Няма коментари:

Публикуване на коментар