За "Столетниците" на Мира Добрева. И за тайните на човешката душа

Тази книга много ме впечатли, наистина. Обикнах я, още от кориците и от предговора... А после я обиквах още повече, прелиствайки, четейки...  Потъвайки в сладкодумните истории. Но те в никакъв случай не са (само) сладки, и ни най-малко – сладникави. Напротив – от първите редове още се усеща онази неподправена, автентична, най-присъща на самия живот горчиво-сладка смес от чувства, мисли, думи, която говори на душата най-директно, именно заради липсата на фалш. Всичко има в книгата, досущ както и в Живота – разказани и споделени болки и радости, успехи и тъга, сълзи, самота, усмивки, дори щастие от „дребни” неща... Има не само думи, но и образи – пожълтели снимки, напомнящи ни за друго време. Онова време, на което са съвременници столетниците – „друговремци, останали в нашите дни”, както ги нарича Мира Добрева. За нейния стил на писане искам специално да споделя нещо. Тя е телевизионна водеща, и хората може би не очакват да има талант на писател, но тя има, установих, наистина. Представянето на всеки от възрастните хора в книгата е полу-интервю, полу-разказ за среща на живо, за възприятието на Мира за конкретния човек, кратък, но много наситен и увлекателен разказ за детайли от дрехите, обноските, състоянието на човека, както и за мястото, което обитава. Но не самоцелно, а за да бъде нарисуван най-точен портрет – с едри щрихи. И сякаш наистина виждаш човека, сякаш стои пред теб, така добре е представен с няколко думи и впечатления...

Лично аз се вълнувам от хората, от Човека въобще. Никога не съм се замисляла специално за възрастта, за това какво означава тя за душата... Четейки тази книга се замислих дълбоко по този въпрос. И разбрах за себе си някои неща. „Улових” ги, прозрях ги... Благодарение на любовта на Мира към дълголетниците. Тя наистина ги обича. И нейната книга е поредното доказателство за това, че всичко, което се създава с обич, има смисъл. Самата любов е най-добрият проводник на смисъла. И ето – чрез страниците той тече към читателя и се влива право в сърцето. И човек притихва... Мисли. Вълнува се. Заедно с Мира. Заедно със столетниците. Заедно с всяка съдба, така човешка, така различна, неповторима, своеобразна... Всяка съдба говори. И казва нещо важно за човешката душа. Особено съдбите на хора, живели дълго на този свят и преживяли доста неща – и като деца, и като млади, и като стари... Телата се смаляват, с възрастта, но душата остава същата, или пък носи още повече – богатства, скрити дълбоко и разказани, ако някой поиска, ако някой се поинтересува и надникне в неостаряващите очи... И знаете ли, чак ми се прииска, дори смешно да ви прозвучи това, да остарея и аз, да стана столетница, да имам още повече за разказване и да има и тогава някой като Мира, който да дойде и да ме интервюира – за телевизия, радио или списание – няма значение. Да стана част от тази особена група хора... Никога досега не ми се е искало! Наистина. А сега – хоп, промяна в мисленето! Е, не на всяка цена, разбира се, но книгата действително вдъхновява по някакъв начин. Много топъл, много човешки. И то не толкова с „рецепти” за дълголетие, каквито може би очаквате от книгата, колкото с дълбочина и човешки истини. Ако бе само „книга с рецепти”, щеше да бъде насила „розова”, лишена от всички краски, а те присъстват в книгата. Самото подзаглавие говори за това: „Благословия или орисия”. Възрастта може да бъде всичко...  Като самия Живот. И е всичко. Времето, годините... Нямаме друго. Накрая остават спомените, старите снимки, някои по-ценни за душата вещи... И една надежда, поне у някои хора – че има нещо и нататък. Че смъртта може би не е край – за душата. Не всички столетници са вярващи и набожни, но има друго. Всички те, пише Мира, независимо от вярата си, или липсата на вяра в Бог, имат един идеал – добротата, човечността. Всички те са се старали да бъдат честни с другите хора, всички почти са отгледали деца, внуци, правнуци и дори праправнуци. Строили са къщи, работили са в заводи и поля, помагали са на другите... Следвали са своята собствена интуиция, но без да се налагат, просто са отстоявали себе си. Определено дълголетниците са силни духом хора, почти без изключения, дори и песимистите сред тях. Има изумителни случаи, разказани в тази книга... За баба Анка, която е работила за КГБ и единствената мечта, която е имала, е била да се бие на фронта, и тя не се осъществила, но била доброволец в Червената армия. За дядо Сандо (Александър) от Пловдив, който преди да навърши 30 години – 2 пъти бил осъждан на смърт, по политически причини, подобно на Вапцаров. За столетница, на име Солуча Аронова, която сега тежи едва 30 килограма, но е все още с бодрия дух на човек, получил орден „Св.св. Кирил и Методий”, 1-ва степен – художничка, график. За възрастна жена - Василка Никифорова, наричана още "Корейската майка", в чийто столичен апартамент в панелен блок има истинска библиотека, посветена на покойния севернокорейски лидер Ким Ир Сен. За дядо Михаил от Септември, на 100 години, който все още храни своите многобройни котки, обмисля строеж на къща... „Защо ти е нова къща, тате? Кой ще живее в нея?”, питали го дъщерите му. А той отговарял: „Я ще си живея. Те т’ва малко ли е?”. Същият този дядо е писал през целия си живот в една-единствена голяма тетрадка (и навярно продължава още да пише в нея):

„ – За да ми напомня – каза тихо, – че животът е кратък, и да ми покаже, че една тетрадка може да го побере... И да знам да ценя не само деня, но и всеки миг в него.”

По същия магичен начин е побрала целия Живот книгата на Мира Добрева, посветена на столетниците, с които се е срещала, или поне на част от тях – най-емоционалните, както пише самата тя в предговора. От цялото си сърце препоръчвам книгата! Скоро не бях попадала на такова четиво... И се надявам скоро да има продължение. С други столетници, в нова книга. Може би на корицата на „втория том” ще има снимка на дядо... Възрастните жени са повече от възрастните мъже, но все пак – има и дядовци-столетници, и те всички са много интересни хора. Много силно впечатление ми направи разказът на Мира за дядо Мехмедемин от село Могилица, „поне на 105 години”, който в края на разговора с нея горко заплакал... Толкова добър човек! „Пък ако малко дяте ти застане на пътян, и на него хубава дума да кажеш! Всякиму хубавко да продумаш! Със старине людия трябва да си стар, с младине – млад! И накраян твоено име ще се отчете.” Може би се е боял от смъртта, която предчувствал вече... Или го е боляло от нейната сянка, от отиващия си живот и спомените. Може би... Някои неща ще останат завинаги тайна в човешката душа.

„Човекът е тайна. Тя трябва да се разгадае и ако я разгадаваш цял живот, не казвай, че си загубил времето си.” Казал го е Достоевски. И тази книга е още един прекрасен бисер в „огърлицата” от творби, които разказват дълбоко за тайните на душата. Те са много, когато става дума за стогодишен живот, минал през всички етапи, стигнал „Края на Пътя”...

Бих искала още много прекрасни цитати да споделя тук, но нека приключи сега този текст, с надеждата, че ще потърсите книгата и ще я прочетете, ако още не сте... Заслужава си. А аз мисля да заснема скоро и едно видео-ревю за „Столетниците” /не съм правила досега за книга, за първи път ще е/ – заедно с моя син. Още по-дълбоко може да зазвучат думите на възрастните хора, произнесени от дете... Въобще – вдъхнови ме тази книжна „рожба”. И четох на детето – той сам поиска, защото толкова много говоря за нея у дома тези дни... Още няколко страници... и ще очаквам следващата.

Кристина 

За "Бавното живеене и насладата от живота" на Светлозар Желев

 

 

Днес... С колко часове, с колко минути и секунди разполагаме днес, както и всеки друг ден от живота ни? Винаги с едно и също количество. То ту ни се вижда малко, ту – много. Всъщност много ни се вижда май само в детството, или ако сме в тежка ситуация... Но иначе все ни се струват малко 24-те часа на денонощието, особено днес, в нашия електрифициран свят, вечно-светещ, неспящ, с wi-fi почти навсякъде около нас. И безкраен поток от информация, а и от възможности. Те са в пъти по-големи от тези на нашите предци, отпреди 100 или 50 години само. И как се адаптираме към всичко това? Доста трудно. С болка плащаме, от време на време... Физическа болка или такава за изгубеното време с близките ни, или най-точно казано – за некачественото време – и не само с близките, но дори и със себе си. Затова днес тъкмо тази книга е толкова важна, навременна, насъщна дори. Напомняща важни истини, събрала като в призма различни лъчи – очи – гледни точки, за да видим отвъд призмата дъга... Дъгата на друг живот, осъзнаван и живян (по-)бавно. И по-задълбочено. Така, както човешките същества са свикнали от векове. Векове, в които е нямало социални мрежи, селфита, ежедневни публикации, анализи и коментари, радио и ТВ-предавания от целия свят, които достигат до нас мигновено. И много повече е било оставено на личното, непосредствено възприятие, на вътрешния свят, на общуването с близките, които са около теб и физически – като при децата. Преди... Защото днес всички сме „впримчени”. За добро или... Нека видим какво казва книгата „За бавното живеене...” по темата. /Простете за дългия увод, но... закъде да бързаме?!/

Тази книга, публикувана през изминалата значима 2020-та година от изд. „Колибри”, представлява един колаж от красиви текстове, в които звучат различни гласове – на мъже и жени, които са предимно заети, натоварени, много активни хора, и съответно – страдащи от преумора и изгубване на себе си в работата, общуването или ежедневието понякога.  Като диригент на хор, като свързваща нишка в огърлица от перли, звучи на различни места и гласът на автора на сборника, Светлозар Желев, който, впрочем, е и директор на Националния център за книгата към НДК, читател, от 3-годишен, с истинска любов и страст към книгите, редактор, издател... Неговите текстове са лични, но на теми, значими за всеки от нас, който (доста) мисли и чувства света около себе си, те са като малки острови – пътепоказатели из морето на Живота днес... Като фарове блещукат, сякаш в света днес се свечерява, и те копнеят за важните посоки, за истинското, за същественото, което, както знаем от Екзюпери (и вярваме в това, нали?) е „невидимо за очите”. Само за очите на душата е видимо. С тях ако гледаме – започваме да виждаме света около себе си, а и живота си, истински. И бавно, съзерцателно. Като на брега на езеро, в неделен следобед, в който не бързаме за никъде, а наоколо е тихо... /Тази книга също така ни напомня за разликата между съзерцателния Изток и активния Запад, избрали така различни пътища и смисли на живота./

Хората, написали текст за този проект-книга по покана на Светльо, са негови приятели /той държи най-много на приятелите, на книгите и пътуванията – може и в друг ред, но това е неговата „света троица” в живота/. Те споделят своя личен опит по темата за бързането, за ежедневието днес и неговите клопки, както и свои рецепти за справяне с напрежението и умората, с натовареното вечно изтичащо време – бързо, като придошла река. Рецепти за забавяне на темпото. Въпреки буйния поток на реката около нас. И не само рецепти, но и свои прозрения споделят. Ето някои от тях, защото са прекрасни:

 

„Става дума да ядем хубави храни, да пием хубави вина и най-важното – да го правим в хубава компания, за да ни е сладка и смислена всяка хапка.”

Светлозар Желев

 

„Разбирам, не с ума си, че всеки миг от настоящето умира, но всеки миг, в който сме чувствали обичта, умира от бяла смърт – приятно и красиво.”

Ирина Тенчева

~

„...конфликтната енергия е енергия на високата скорост, на манията.

...Покрай всичките загуби, които предстоят, сякаш неочаквано се отваря... страшно много време.”

Капка Касабова

~

„...Когато най-после „паркирах” в канавката, бях също толкова изумен от късмета си, колкото от факта, че явно мозъкът ми смята, че животът ми започва и завършва с фейсбук. ...Малко след произшествието на магистралата, в търсене на пътека към тишината в себе си, открих и камерите за сензорна изолация.

...Индианците лакота вярват в кръговрата на променящата се, но неумираща енергия във Вселената. Тя е мимолетна и вечна. Неуловима и вездесъща. Наричат я „свещения обръч на живота.”

Иво Иванов

~

„Открих един ашрам в Индия, в Хималаите – тихо, непретенциозно място.

...Забавянето е търпение, търпението – дисциплина. Мъдрост!

...И нещо много важно – открих, че винаги ще бъда необходим! Така страховете се стопяват, „откачваш” се от принадлежности към професионални и лични кръгове. Разбираш, че всичко зависи само от теб. Ти си диригентът на своя собствен живот. А той е като в музиката – има различни темпа, които се сменят.

...не се борим с времето, а го превръщаме в приятел.”

Георги Тошев

~

"За теб не знам, 

но аз ще си купя часовник.

От някоя интернет промоция.

На 34.

Първият ми - 

най-после синхронизирана с другите.

С римайндър,

GPS - 

да спра да се губя.

Стрелките му ще ме научат да чакам,

да падам

и паднала, да се смея

на все същото камъче, което ме спъва."

Гергана Турийска

~

"...Ден, в който не допринесеш за набавяне на всеки дефицит - дали той е интелектуален, дали е душевен, дали е свързан със съществуването ни, с битието, дали е свързан с усещането за щастие и за смисъл, и то при положение, че всичко това е вътре в нас - е загубен."

Александрина Пендачанска

~

„...както отговаря например Гюнтер Грас на въпроса защо пише: пиша срещу изтичащото време. ...И макар стратегически да сме изгубили играта, празните ходове на нашите истории винаги ще отлагат края.

...Целият проблем според мен идва оттам, че сме научени да мерим живота си в години. Струва ми се прекалено едро и разсипническо. Получава се някакво обидно малко число, 70-80 в добрия случай. Ако живеехме в дни, в нощи, в часове и минути, щяхме да наброим много повече време. ...Тук е и моето скромно предложение – да минем към по-малките „кошнички” на дните, ако трябва и към още по-малките на часовете и минутите. И тогава ще сме живели в числа, многократно по-достойни за един човешки живот. А когато това дърто сметало – смъртта, се дотътри, защото него с числа трудно би го заблудил, ние няма да се дърпаме, нито да се пазарим. Ще си отидем спокойни като кораби, пълни догоре с жито...”

Георги Господинов

~

„Съществува плодовитост отвъд двете чертички в теста за бременност.

...Създавай. Спасявай. Учи. Твори.

Дръж се като плодородна земя.

Когато „раждаш”, времето спира.”

Неделя Щонова

Вече може би ви убедих, че книгата си заслужава. Нали?! Още нещо – има и интервюта, за разкош. Повечето са със Светльо, за различни издания, но има и други – като това с Александрина Пендачанска, например. Разкази, стихове... Препоръки за четиво за свободното или по-точно (вече) – освободеното време. Освободено от бързане...

Има много неща в книгата, включително кратки откъси от други книги (на Умберто Еко и на Карло Петрини), много интроспекции (включително от Любен Дилов – син, Марина Кузманова, създала форума BG-Mamma, Христо Блажев и други) и „ветропоказатели”, защото... вече улавяме вятъра на необходимата ни промяна, нали? Може да четем на която и да е страница и да подишаме с нея... Можем да препрочитаме, да оставим на нощното шкафче, на бюрото си дори... И най-вече – в куфара за морето. Или за някоя морска страна... Корицата е много подходяща за това!

Приятно четене! И може да си подчертаете или препишете нещо, както направих аз – това също забавя хода на забързаното време... Помнете – всеки миг може да е Вечност. Животът ни може да бъде съвкупност от Вечности. Дано... Тази мечта е много красива, нали?

„Красотата ще спаси света” е написал Достоевски.

Нека добавим днес – и времето, в което я виждаме, съзерцаваме, описваме, запомняме завинаги в душата си... С ускорен или пък забавен пулс на сърцето. Нека се вслушваме в неговия ритъм, поне от време на време!...

 

P.S. Имам още страници за прочитане от книгата, но реших да напиша и споделя днес отзив за нея... Определено бавното не е част от живота ни сега, това е положението! Но „всичко тече, всичко се променя”. Нека следваме мъдрия ход на реката – древен символ – трябва да вярваме, че тя ще ни заведе на правилното място, в правилното време. Без припряност. С доверие в потока на Живота. И да не забравяме красивите гледки наоколо...

„Само със затворени очи ще прогледнем. Няма ни там, където сме били преди секунда. Ако знаем откъде идваме, ще е по-лесно да вървим нанякъде. Силата да се изправиш и да продължиш не е смисълът, трябва да има смисъл да го направиш. В пустотата разбираме колко сме важни всъщност.” – Светлозар Желев

 

Кристина Митева,

11 януари 2021,

гр. София

13 ноември - Световен ден на Доброто

 

Днес, освен петък, 13-ти, е и 13-ти ноември - Световен ден на Доброто... И аз, понеже се ангажирах вече (и) с тази кауза, така да се каже, отправям едно послание към всички вас по този повод 🍁💛
И то е:
Независимо дали сме щастливи или нещастни, ние можем да бъдем добри.
Дори и когато сърцето на човек е разбито...
...той може да бъде добър и да помага на другите...
И това е най-красивата магия, която може да направи един човек! Вярвам в това.
/Справка - в книгите на Достоевски и Ivo Ivanov, например.../
И богати, и бедни, и млади, и стари, и образовани, и не толкова - всички можем да си помагаме...
Човек може да е беден или изгубил всичко, и пак има какво да даде от себе си, съвсем безплатно - усмивка, съвет, уважение, учтивост, добро отношение, важно познание, мъдрост... Време! Толкова много неща, нали?...

"Има едно общо нещо между хората и вещите. И едните, и другите трябва да тежат на мястото си и да бъдат полезни. На своето си място под Слънцето. Иначе са изгубени. Дори и да знаеш къде са...
~
Човек е най-силен, когато има нещо хубаво да даде от себе си, осъзнава това и има волята да го направи. Тогава утрешния ден значи: "имам нещо да дам..." и като всяка сутрин се събуждаш с тази мисъл, все имаш чувството, че животът ти на този свят ще е хубав... Само не се страхувай от живота. Никога не се страхувай от живота...
~
Човек винаги има какво да даде, стига да има желание и сърце за това. Дори и най-бедния и изпадналия в беда сред нас, пак има нещичко, което може да даде на другите... Дори и само да е време и внимание, или една усмивка... Хората повече мислят какво да получат, а то е Божа работа. Трябва да мислим за онова, което можем да дадем от себе си – само то е наша работа..."

/Мои мисли, публикувани в книги/
💜
~
"Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако се свържете с него, вие се свързвате с Живота."
Петър Дънов

P.S. Благодаря на Violeta за тази снимка... Не съм съвършена, но съм искрена...

https://bg.wikipedia.org/

Цитати от новата ми книга

На 14, 15 и 16-ти февруари 2021 г. можете да поръчате книгата и да я получите с отстъпка - за 11 лв. вместо за 15 ! 

Отзиви за книгата можете да прочетете ето тук: 

http://kristinamiteva-writer.blogspot.com/2020/06/blog-post_29.html

А ето и линк към моят профил в сайта на издателството на книгата - "Либра скорп":

https://www.meridian27.com/author/kristina-miteva

Още текстове от книгата:

http://kristinamiteva-writer.blogspot.com/2020/04/blog-post_29.html

http://kristinamiteva-writer.blogspot.com/2020/04/blog-post.html - текст, посветен на д-р Стефан Черкезов, загинал като герой, в началото на живота си още, спасявайки десетки хора от горящ автобус, на 15 август, който е обявен за Ден на спасението в негова памет

АВГУСТ

Август е винаги тежък, горещ -
като камък, паднал от Небесата,
и като в огнена пещ
пречиства душите тук, на Земята...

Бог сякаш се доближава и пита:
”Помните ли Закона на Любовта?

Нахранихте ли някого с жито?
Дадохте ли на жаден вода?

Ще забравите своята съдба,
ако вършите добри дела,
и по-добре започнете отрано...
Започнете още сега."

Август пече нашия хляб в пещта си
и напомня със звезден глас:
"Бъдете добри стопани на живота си!
Няма кой да стори това вместо вас..."

2019 г.

~

В реката на времето с бури се боря,

там аз отивам без куфар и пояс...

В реката на времето раждам се и умирам...

На брега – безвремие обич намирам

 /текст на песен.../

~

Пътят е път, когато
е докрай извървян.
В посока – безкрая...

~

 

За Душата Вселената е поляна с цветя...

 

~

Вече зная, че хората могат да се променят коренно. Заради сбъдната мечта или заради голямо страдание... И понякога промяната наистина е за добро. Всеки от нас може един ден да бъде много по-различен... И по-добър!

„Неведоми са пътищата Божии“...

~

Когато човек е слаб, има нужда от вяра, надежда и любов. Дори да има любов – ако не достигат вяра и надежда, любовта е като със счупени криле. Затова са толкова важни вярата и надеждата, както и да ги връщаме на хората, които са ги изгубили някъде по Пътя си... Една прегръдка, една добра дума... Една мисъл, която вдъхва надежда... Понякога наистина променят нещо. Понякога вършат чудеса!

Християнството ми дава тази възможност и аз избирам да вярвам, че Бог е Любов. „Разтвориш ли ръцете за прегръдка – ти вече си удобен за разпятие.”  Тези думи принадлежат на поета Добромир Тонев. Нека положим усилие да чуем зова на Доброто в душите си и да превърнем разпятието в прегръдка. С любов.

~

Когато не се чувстваш добре и губиш смисъла...

Спри и обикни.

И после продължи...

 

~

Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си! Дори и Пътят ти да е осеян с много грешки и дори грехове – вярвай в Доброто у себе си!... Дори и да не знаеш откъде идва то и накъде ще те отведе, ако го изявиш и последваш – вярвай в Доброто у себе си... То е там някъде, в Душата ти. То никога не умира. Вечно е... Само понякога е дълбоко скрито и забравено... То чака да му дадеш шанс. Чака и най-малката възможност да се прояви. Като сълза, когато се трогнеш от нещо... Като Дар, който да преобърне Живота ти... Към по-добро... Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си! И светът (ти) ще се промени.

~

Напомни си сутринта, че да си жив е велико! Че да си жив е постижение!... И дар. Ако трябва дори – напомни си, че може да няма утре... А после изпий кафето или чая си сладко, усмихвайки се... на когото и да е. На Живота най-добре. И ако всяка или почти всяка сутрин успяваш да направиш това – независимо дали си мъж, жена или дете – за теб ще казват: „Има златно сърце.”

~

Напишете нещо хубаво на някого, пратете цветя на любим човек, подарете нещо на непознат... Вариантите са безброй! А щастието „дебне” навсякъде... Нужно е само да имаме желание да направим някой друг щастлив и да оставим емоцията да се влее и в нашия ден...

~

Най-важно е самото познание за това какво е Любов в душата на човек, присъствието ѝ в живота по един или друг начин, самата способност да обичаш. Да обичам(е)... Останалото са подробности, по-малко или повече. И дори да се уплашим за момент от Живота отново – това няма да трае дълго, нито завинаги – стига да помним и носим Любовта в душите си.

~

И тъй като Любовта е едно от най-важните неща на света за всичко и за всички (почти) – то след фундаменталния екзистенциален въпрос, формулиран от Шекспир:

"To be or not to be?"

 идва и следващия фундаментален въпрос:

To be or not to be in love?

 ~

Светът е умирал безброй пъти досега.

Всеки път, когато е умирал човек.

Всеки път, когато някой е губел вяра, надежда, любов...

Всеки път, когато родител е губил дете...

Всеки път, когато е започвала война.

И се е раждал също така безрой пъти.

Всеки път, когато се е раждал нов живот.

Всеки път, когато в душата на човек са се връщали силите и желанието за живот, както и вярата, че има смисъл. И че всичко ще бъде наред накрая.

Всеки път, когато майка и баща са плакали от радост, че прегръщат детето си...

Всеки път, когато е бил сключван мир. Отново.

Всеки път, когато е давана искрено прошка.

...

Книгата можете да видите тук:

https://www.meridian27.com/book/lyubovta-e-parvata-stapka-kam-bezkraya

и да поръчате чрез коментар тук, например.

Хубав август ви желая!

Кристина

<3

Покана за премиера на новата книга - на 6 август

Привет!

Каня ви на 6 август 2020, четвъртък, в "Национален студентски дом" в центъра на София (пл. „Народно събрание“ № 10), за да представя пред вас новата си книга Любовта е първата стъпка към Безкрая (ще взема и от Слънчогледите се прераждат в Слънца и от първата книга по проекта ми ЕДИН ОТ НАС Споделя, който през август тъкмо става на 7 години!). Няма да ви прегръщам, или поне ще се опитам... Мерки! Трябва да ги спазвам(е).
Ще поговорим, ще надпиша книга на онези, които биха искали да си занесат у дома частица от моето сърце и от моята душа...
Музика може би няма да има, но знае ли човек...
Поканете и ваши приятели / близки - ценно би било за мен това. Ако харесвате моите книги (и проекти), разбира се!
Впрочем датата не е случайно избрана от мен - тогава е:
* Преображение Господне
* Световен ден на борба за забрана на ядреното оръжие и Ден на Хирошима – Годишнина от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония) през 1945 г.
* Международен ден „Лекарите в света за мир“ – Отбелязва се по решение на изпълнителния комитет на Международното движение „Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война“ в деня на бомбардировката над Хирошима
* Ден на милосърдието – Посветен е на състраданието към жертвите на атомните бомбардировки, войните и тероризма.
* в Япония – Торо Нагаши (Хирошима), церемония с плаващи фенери в чест на загиналите от атомната бомба в Хирошима.
* в Аржентина пък е Ден на детето...
И така нататък.
Ще ви очаквам с моето сърце.

P.S. Вход свободен, разбира се!

Четирите ми книги дотук

Нова, четвърта книга!

Книгата влезе в печат миналата седмица, тъкмо на 24 юни, Еньовден! Рисунката е дело на моя син, на 8 години... Любомир В. Йорданов е името му. <3

Публикувам я с издателство "Либра Скорп", гр. Бургас, на чийто екип сърдечно благодаря за  труда и доверието!

В края на тази седмица или началото на следващата ще е налична, на хартия... Тъкмо за началото на лятото... Нека е вълшебно то, и нека е лечебно, както и книгата!

Можете да ми пишете за поръчки (вече приемам такива). Цената на книгата е 15 лв., но до 8 юли има отстъпка - за 12 лв. може да бъде и във вашия дом! Текстовете са публикувани и в интернет и можете да ги четете и безплатно, но ще ви бъда благодарна да ме подкрепите, купувайки си книга на хартия. А и тя има друга стойност, още по-голяма...

Ето и някои от отзивите от други автори, за които сърдечно благодаря! :

„Кристина Митева е автор, който има мисията да лекува души, да прави света по-добър. Тя е сякаш сестра на Малкия принц...”

Стела Даскалова

~

„Нейните думи винаги носят светлина! Тя е вълшебна писателка...”

Иво Иванов

~

„В континента на нейната светла душа, струва ми се, има и мъчителни територии; но къде ли ги няма. Тя е въодушевен пътешественик и минава и през тях – без страх. За да излезе пак на вечни поляни, където има и дъхави ягоди, и слънчеви петна, и радостен смисъл.”

Калин Терзийски

~

„Заглавието показва ясно каква ще е книгата. Спри се на него, преди да я разгърнеш. Без да гледаш хронометър, замисли се по него поне 21 секунди. Няма да са малко – ако отделяхме по толкова на денонощие (за подобна мисъл) в забързаното си ежедневие – вселената, в която живеем, щеше да е по-различна.

Когато оставиш книгата, гарантирам – ще си по-усмихнат/а към всичко наоколо.”

Стефан Кръстев

~

„Новата книга на Кристина може да отвори и най-заключените сърца. Вярата в хората, отвъд думите, е толкова силна, че заразява... Без да насажда убеждения и внушения, тази книга е Любовта, която е нужна на всеки. Тази, заради която плътта се превръща в душа и обятие.”

Николай Владимиров