При раждането си и дори при осъзнаването си като човек не знаех, че Душата ми е така поетична...
Подали са ми кислород, в родилното, за малко... А после разбрах, че Поезията е другото име на Любовта, а и на Бога дори, и макар облечена понякога в проза - за някои Души, сред които и моята, тя е истинският (чист) въздух, кислород, Съдба, слънчева топлина и градина с цветя... Градина, която да направи Живота ми цветен. Като облаците при залез, които също много обичам...
Разбрах, че не е нужно да си чел много Поезия, за да я чувстваш в Душата си. Достатъчно е да си обичал, да си чувствал Любов, именно по залез слънце...
Говорим си у дома, привечер... Разказват ми моите любими хора - някакви интересни неща, прелюбопитни наистина - за история, география, политика, храната, цените, реколтата, зимата, лятото, мира, войните... Човешка Съдба... Колко сложно е всичко това, за мен поне!
Улавям се, че се отнасям - в мислите си отново... Мисля си... Колко ли време заедно още ни остава? Нужно ли е наистина присъствието ми тук, наоколо? Достатъчно чиста и дълбока ли е Любовта ми? Че да пребъде... Къде ще бъдем утре? И как? Ще се срещнем ли пак, някога, някъде? Щом се обичаме, щом свързват Душите ни нишките на Любовта, която е и свобода, и копнеж, и топлина - ще се срещаме ли вечно? И къде "обитава" Вечността?....
Моята глава (по-скоро Душа) си е такава. С рояк въпроси - пчели в градина сякаш...
Летят,
стремейки се медени отговори да съберат...
"Душата винаги таи повече, отколкото може да се изрази с думи, багри или звукове. Търсете любовта и събирайте любов в сърцата си."
- Достоевски
(И все пак ние, хората, творците, опитваме!)
*
„Да бъдеш смел означава да обичаш някого безрезервно и да не очакваш нищо в замяна.“
- Мадона
*
„Любовта е живот. И ако ти липсва любовта, ти липсваш живот.“
- Лео Бускалия
*
„Съдбата на любовта е, че тя винаги изглежда твърде малко или твърде много.“
- Амелия Бар
*
„Любовта е изпратена от Рая, за да ви притесни до смърт!“
- Доли Партън
*
„Да обичаш не е нищо. Да бъдеш обичан е нещо. Но да обичаш и да бъдеш обичан, това е всичко."
- Т. Толис
*
„Най-големият дар на любовта е способността ѝ да прави всичко, до което се докосне, свещено.“
- Барбара де Анджелис
*
„Любовта не е нещо, което намираш. Любовта е нещо, което те намира.“
- Лорета Янг
*
„Всеки, който обича, търси липсваща частичка от себе си. За това всеки влюбен се натъжава при мисълта за своя любим. То е като да влезеш в стая пълна със спомени. Такива, за които не си се сещал от дълго време.“
- Харуки Мураками
*
„Любовта сваля маски, за които се страхуваме, че не можем да живеем без и знаем, че не можем да живеем със.“
- Джеймс Болдуин
*
„Любовта е, когато щастието на другия човек е по-важно от твоето.“
- Х. Джексън Браун
*
„Ние обичаме, защото това е единственото истинско приключение.“
- Ники Джовани
*
„По-добре е да сте обичали и да сте изгубили, отколкото никога изобщо да не сте обичали.“
- Алфред Тенисън
*
„Когато любовта не е лудост, тя не е любов.“
- Педро Калдерон де ла Барса
*
„Не
обичате някого заради вида, дрехите или скъпата му кола. Обичате го, защото
душата му пее песен, която само вие разбирате!“
-
Оскар Уайлд
*
„С
докосването до любовта всеки става поет“
– Платон
(Тези няколко мисли, освен първата, на Достоевски, взех от тук:
https://www.vesti.bg/galerii/foto/govori-mi-za-liubov-25-citata-za-naj-krasivoto-chuvstvo-na-sveta
Има още прекрасни мисли там... И на много други места! Вселената е пълна с поетични мисли, това е моят извод... Или поне нашият днешен свят, какъвто и да е иначе, и въпреки пороците в него...)
***
Тук, впрочем, можете да намерите и при желание да поръчате новата ми книга (от есента на 2024-та) -
"Memento Amoris / Помни Любовта":
begood.today/dobrodetelnitsa/
***
Следват няколко нови реда, написани от мен и вдъхновени от тази картина, която споделям тук също... Не зная кой е авторът, но много ми харесва
Събужда Поезията в Душата ми...
КАРТИНА ОТ ГЛУХАРЧЕТА
В полята, сред тревите -
вие се пътека,
стара или млада - не зная това,
но е красива и играе на криеница,
с отраженията в моите очи...
Вижда, аз зная, че вижда моите сълзи...
Къде води този Път?
Нима към Рая?
Има ли някога последен Кръстопът?
Или не се вижда никога Края...
По пътеката тръгвам,
вдишвайки аромат на цветя,
нарисувани от вдъхновена ръка,
и по пътя си зървам -
цветята будят с аромата си
чак горе, в Небесата, звезди...
И всичко тук и там блести,
упойващо блести...
И роса, и звезди,
и сълзи...
И нима, когато трябва да си тръгнем,
когато вземе ни смъртта -
нима няма да зърнем -
подобно глухарчета, духнати от вятъра
са Душата ни -
посяват себе си в този миг
на много незнайни места,
сред поля, звезди и цветя...
В нови тайни градини
прераждат се
и с Любовта, която приживе са познали
и изпитали - с нея обграждат се.
Това е Градината
на Вечността.
В Небеса...
Глухарчето-Душа за нея копнее,
за нея Живее...
И когато се събуди - Отвъд,
само това желае - да помни Любовта,
почувствана в Съня...
4.03.2025,
гр. София
