"Мисля, че това
е една добра духовна книга. Кристина говори убедително и топло, което ще
привлече читателя.
Афоризмите са
прекрасен финал, и силен, и художествено извисен."
Неда Антонова
„Ангелът е мост. Между божественото във Вселената.
И божественото в Човека.“
„Любовта превръща кървящото сърце в златно.“
Започвам с тези два
афоризма от книгата. Трудно е да се каже, че съм ги избрал, защото това са
вторият и третият афоризъм от цикъла; първо ми се набиват в съзнанието те, но
ако трябваше да избирам щеше да ми е по-трудно, защото всеки от тях, по един
или друг начин, описва и книгата, и авторката. Всеки казва достатъчно, а това е
книга с духовни послания.
Разкази, есета, поезия.
И както споменах – афоризми.
Основният въпрос е:
Творецът и самотата. Творецът, който е божественото у човека или както разбрахме
от цитирания по-горе афоризъм – ангелът, който сме.
Бог на гара, който
създава света. Хората, които се връщат чрез стремежите си, точно с това
подобие, което е творец при него.
Красива притча за
прераждането.
И още една, за пътя.
Няма начин да не е труден, но този път е труден, само за да стане по-късно:
лек, когато издържиш изпитанията.
Трудно ми е да пиша за
това малко ковчеже с перли, настоящата книга на Кристина Митева, скромна като
обем, но може би най-значимата книга на авторката.
Идеите са същите, както
и в по-ранните нейни книги, но преминали през огромно развитие, като че ли
душата на Кристина е израсла с векове, а и чисто литературно – стилистиката е
по-изчистена, по-зряла, без по никакъв начин всичко това да се отрази на
детската наивност, с която едно трепетно съзнание съзерцава Вселената.
Есетата са духовни
беседи, увлекателни и харизматични послания, изречени като от амвон, но без да
имат обвързаност с която и да е било духовна система.
Да, Кристина Митева е
симпатизант на Петър Дънов, личи влиянието му, поне на ниво изказ, но в никакъв
случай не става въпрос за сляпо, фанатично следване на духовен водач. Кристина
си е Кристина, а общото с Петър Дънов са всъщност – общите човешки стремежи –
към дух, разтваряне на съзнание, всеобщо добруване. Тоест – духовните търсения
изобщо.
Красива книга, за
търсещите и споделящите се.
~
Удивително здравословен е характерът на тази книга, която търси и изговаря Човека. Въпреки сложното, братоубийствено време. В свят, където никой не е „света вода ненапита”, Кристина, без да звучи сантиментално, успява да реабилитира от сенките Бог, Надеждата, Мира в душата на тялото, да покаже, че нищо не е само черно. Че във всеки има светлина, която трудно би изчезнала. В крайна сметка животът е странстване, в което всеки може да бъде по-добрата версия на себе си.
