"MEMENTO AMORIS / ПОМНИ ЛЮБОВТА" (2024 г.)

 

СМЕЛО СЪРЦЕ (СЪМ)...

Празнувам това, че заедно с Фондация "Предай нататък" създадохме тази книга - "Memento Amoris" - през миналата, 2024-та година 
Тук можете да я откриете:
https://begood.today/dobrodetelnitsa/
Още празници предстоят, още е време за подаръци...
Ще се радвам да стигне до повече хора... Със жадни сърца...

*
А сега споделям някои от стихотворенията, публикувани в книгата /тя е стихосбирка, макар да пиша повече проза/:

ПЪТЯТ Е ПЕСЕН...

С думи прости –
никой тук не е точно на гости,
по-скоро всеки нещо трябва да сътворява –
да пее, да пише, да сади, да танцува, да рисува…
Така светът (отново) оживява,
и по Космическа партитура душата песен
пресъздава…
Лете, зиме, напролет, наесен…

Колко дълго още тук да бъдем ни остава?
Пътят сам се разкрива, няма врата, ключ, брава…
Не е нужно друго, освен Животът да се празнува
но от всички, дори от тези, лишени от сетива.
Тогава само празникът е пълен,
и дългът на Душата – докрай е изпълнен.
Облечена с Вяра една –
не е гола красивата Душа.

*

MEMENTO AMORIS

Откъде се взима тази сила –
щом си майка и живот си родила,
да градиш и търсиш Вечността
на тази земя…
Всъщност без значение –
поет, мъдрец, добър човек, майка или баща…

Не заслужава ли Смъртта
да си я представим бяла и добра,
като втора майка – да носи в утроба нова съдба
и да не просят за Вечност човешките сърца,
да я виждаме някак още тук и сега?…

И който приюти в сърцето си образи свещени
е смел пред прага на смъртта –
има пътеводни звезди, нетленни –
Живот, Добро, Любов, Бог, Вечност, Красота…
Можем да си представим Божията земя
като слънчева поляна с вечно цъфтящи цветя.
Дори в студовете на зимата…

На прага на Ангелско сърце,
когато Смъртта стои –
вратата не се отваря –
Любовта в сърцето храм строи
и само за Живот вратата се отваря,
и нов огън се разгаря…

Тъмнината знае, че Ангелските сърца
ден подир ден, ера след ера, възкресяват света,
докато не се възцари навсякъде безсмъртие –
награда за вечно усърдие,
отгледано в душевните предсърдия.
И някой ще попита – къде е храмът на Вечността,
защо невидим е той за нашите очи в света?

И всеки мъдрец, живял някога, би отговорил:
„Скрит е в Божието сърце,
побрало всички любящи сърца
в една синева… в Небеса.“
И врата в Сърцето така би отворил…

Нека с мастило ярко напиша – не на надгробна плоча,
а на видно място в света:
„Ангелските сърца
водят битки само в името на Живота,
и са безсмъртни само в името на Любовта.
И тъмното превръщат в белота
в своите камери сърдечни.
И стават вечни.“

***

ЛИСТ ХАРТИЯ

На лист хартия
можеш да напишеш всичко
стих,
или най-мъдрата си мисъл,
осенила те внезапно,
или пък писмо,
буква,
ред…
Начало на роман
или поема..
Или пък две думи:
„Обичам те… “
Или само…
„Обичам.“
Лист хартия
можеш да надраскаш…
С безсмислици.
На лист хартия
можеш да излееш
чувствата си,
образи, видения…
Можеш да нарисуваш
на листа хартия
каквото си искаш–
ангел или демон,
или даже Бог…
Или човече,
слънце,
цвете,
къщичка,
сърце,
кръст,
бесило…
Или пък хвърчило…
Според настроението.
Над лист хартия,
съкрушен от белотата му,
със премълчани думи
или образи,
заседнали в душата,
можеш да заплачеш…

*

ПОСОКИТЕ НА СВЕТА

Тръгни на Изток
с Душата си в зори
ти се срещни…

Тръгни на Север после
в студовете и белотата я пречисти…

Подир това тръгни на Юг
душата си стопли…

Тръгни на Запад, след Слънцето накрая
в красотата на залеза я обагри,
в съзерцание я смири,
благословена нататък да върви…