Усъвършенстването на Душата е единствената цел, която може наистина да осмисли живота и има различни прояви, не една, във Времето.
Има стъпала и е много важно да стабилизираме постигнатото в себе си, за всеки душевен или духовен успех - да осъзнаем, че е такъв, да чувстваме благодарност за него, да го ценим по достойнство и да не се връщаме назад - стъпало, две или повече. Защото следващото, за което сме били готови, ще се отдалечи отново от нас, ще стане рисково и трудно достижимо.
Внимание е нужно, към детайлите, и искрена благодарност! Няма малки и големи неща. Само истински и фалшиви. !
И още нещо, много важно. Бог е допуснал (гласа на) Сатана не просто близо до човека, а малко или повече вътре в човека, поне на този свят, по някаква причина, най-вероятно с цел каляване в борбата, укрепване и усъвършенстване, стабилизиране, ясно и осмислено на доброто в душата, вродено или постигнато... За да може да се разчита на тази Душа, изстрадала, преборила се, повече - в бъдеще.
Защото само лично изминатият път носи истинска стойност и разбиране. Иначе мъдростта, а и любовта остават кухи думи, макар да могат да бъдат изпълнени със смисъл. !
И още нещо - където има Душа - там има и Бог. Така че докато има Душа - има надежда за пълен обрат. Никой с душа не е за подценяване!
Но Душата трябва да се цени и пази, повече от очите, от зениците, от всичко!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар