"ЛЮБОВТА Е ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ ЖИВОТА" - 2025 г.

 Споделям първия текст, с който започва книгата:

21 грама

Когато създаваш свой дом, имаш много грижи. Първо - избор на място, документи, средства, преговори с хора (обикновено непознати)... После - ремонти, бои, настилки, битови уреди, легла, дивани, столове, маси... Всичко трябва да мине през ума, очите и ръцете ти...

Накрая - излизаш навън с един ключ в джоба (или връзка ключове в някои случаи, но все е едно и също) - лек като перце, но знаеш - има къде да се прибереш, когато ти е нужно. Имаш свое пространство, свой дом... На едно място в света (при повечето хора). Твоето място. И един ключ за него, с който да се разхождаш по съседните улички или из света, спокойно...

Когато създадеш дете, имаш много грижи. И пак всичко минава през ума, очите и ръцете ти... От няколко клетки израства тяло, все по-голямо... И го носиш, и му пееш, и го храниш, и го приспиваш, и го къпеш, и го разхождаш, и му разказваш каквото прецениш, че е добре за света наоколо... И още, и още... И го успокояваш и носиш, понякога дори когато е вече трудно за носене това тяло - натежало, пораснало... Ако се налага - разбира се! Ти си родител, няма как. Накрая... след години... ако детето е в чужбина или просто живее някъде, дори наблизо, своя отделен живот вече - носиш една лека като перце снимка в портфейла си... Не че ще забравиш лицето му - това никога не може да се случи на един родител (затова се казва именно: да ОТГЛЕДАШ дете), но за да можеш да го покажеш на друг човек, приятел или непознат, ако се заговорите и го почувстваш близък и поискаш да споделиш лицето на сърцето на живота си... Една снимка, лека като перце...

 

И душата така взима най-важното по някакъв начин от живота си в тялото... Един ден, когато реши, че е време... След всичките грижи за тежкото тяло - защото всяка плът е тежка в сравнение с пеперудено-леките криле на Душата, дори и най-слабото тяло, което има нужда винаги от храна, вода и въздух, както и от още много неща... След всичките грижи, тя взима есенцията, опита, най-важните спомени - като пресяти през златно сито зрънца... и си тръгва. Казват - само 21 грама тежи. Колко е това... пеперудените криле навярно тежат толкова и затова още в древността са избрали за символ на душата пеперудата, която безгрижно лети в топли дни навсякъде като у дома си, дори в гробищните паркове и поляни... Независима, безгрижна, лека като перо... И ако има избор - навярно отива там, където пожелае след като се раздели с тялото. За Душата Вселената е поляна с цветя...

"MEMENTO AMORIS / ПОМНИ ЛЮБОВТА" (2024 г.)

 

СМЕЛО СЪРЦЕ (СЪМ)...

Празнувам това, че заедно с Фондация "Предай нататък" създадохме тази книга - "Memento Amoris" - през миналата, 2024-та година 
Тук можете да я откриете:
https://begood.today/dobrodetelnitsa/
Още празници предстоят, още е време за подаръци...
Ще се радвам да стигне до повече хора... Със жадни сърца...

*
А сега споделям някои от стихотворенията, публикувани в книгата /тя е стихосбирка, макар да пиша повече проза/:

ПЪТЯТ Е ПЕСЕН...

С думи прости –
никой тук не е точно на гости,
по-скоро всеки нещо трябва да сътворява –
да пее, да пише, да сади, да танцува, да рисува…
Така светът (отново) оживява,
и по Космическа партитура душата песен
пресъздава…
Лете, зиме, напролет, наесен…

Колко дълго още тук да бъдем ни остава?
Пътят сам се разкрива, няма врата, ключ, брава…
Не е нужно друго, освен Животът да се празнува
но от всички, дори от тези, лишени от сетива.
Тогава само празникът е пълен,
и дългът на Душата – докрай е изпълнен.
Облечена с Вяра една –
не е гола красивата Душа.

*

MEMENTO AMORIS

Откъде се взима тази сила –
щом си майка и живот си родила,
да градиш и търсиш Вечността
на тази земя…
Всъщност без значение –
поет, мъдрец, добър човек, майка или баща…

Не заслужава ли Смъртта
да си я представим бяла и добра,
като втора майка – да носи в утроба нова съдба
и да не просят за Вечност човешките сърца,
да я виждаме някак още тук и сега?…

И който приюти в сърцето си образи свещени
е смел пред прага на смъртта –
има пътеводни звезди, нетленни –
Живот, Добро, Любов, Бог, Вечност, Красота…
Можем да си представим Божията земя
като слънчева поляна с вечно цъфтящи цветя.
Дори в студовете на зимата…

На прага на Ангелско сърце,
когато Смъртта стои –
вратата не се отваря –
Любовта в сърцето храм строи
и само за Живот вратата се отваря,
и нов огън се разгаря…

Тъмнината знае, че Ангелските сърца
ден подир ден, ера след ера, възкресяват света,
докато не се възцари навсякъде безсмъртие –
награда за вечно усърдие,
отгледано в душевните предсърдия.
И някой ще попита – къде е храмът на Вечността,
защо невидим е той за нашите очи в света?

И всеки мъдрец, живял някога, би отговорил:
„Скрит е в Божието сърце,
побрало всички любящи сърца
в една синева… в Небеса.“
И врата в Сърцето така би отворил…

Нека с мастило ярко напиша – не на надгробна плоча,
а на видно място в света:
„Ангелските сърца
водят битки само в името на Живота,
и са безсмъртни само в името на Любовта.
И тъмното превръщат в белота
в своите камери сърдечни.
И стават вечни.“

***

ЛИСТ ХАРТИЯ

На лист хартия
можеш да напишеш всичко
стих,
или най-мъдрата си мисъл,
осенила те внезапно,
или пък писмо,
буква,
ред…
Начало на роман
или поема..
Или пък две думи:
„Обичам те… “
Или само…
„Обичам.“
Лист хартия
можеш да надраскаш…
С безсмислици.
На лист хартия
можеш да излееш
чувствата си,
образи, видения…
Можеш да нарисуваш
на листа хартия
каквото си искаш–
ангел или демон,
или даже Бог…
Или човече,
слънце,
цвете,
къщичка,
сърце,
кръст,
бесило…
Или пък хвърчило…
Според настроението.
Над лист хартия,
съкрушен от белотата му,
със премълчани думи
или образи,
заседнали в душата,
можеш да заплачеш…

*

ПОСОКИТЕ НА СВЕТА

Тръгни на Изток
с Душата си в зори
ти се срещни…

Тръгни на Север после
в студовете и белотата я пречисти…

Подир това тръгни на Юг
душата си стопли…

Тръгни на Запад, след Слънцето накрая
в красотата на залеза я обагри,
в съзерцание я смири,
благословена нататък да върви…

 

НЕПОСИЛНАТА ЛЕКОТА НА... КРАСОТАТА

Преди години, помня, имах, тоест придобих някак, свише, едно невероятно умение... И в най-мрачните моменти, в тъмни времена за моята Душа - виждах и преживявах ослепителна Красота... Вътре в себе си, в душата си. Много особено нещо е това... Изключително ярък контраст, до ослепяване... Но всъщност дарява зрение. Истински.

Надявам се, че не го загубих по Пътя... Зная, че ми е било дадено заради чистота в сърцето ми... "Блажени чистите по сърце, защото..." И така нататък.

Както преди, така и сега, благодарение на всичко това, в дълбините, невидими и скрити, на душата - успявам да привличам и сбъдвам красиви "неща". Случвания. На книги понякога... Една от новите, които подготвям, ще е посветена на няколко любими за мен творци, и наистина велики личности, като размах и устрем, като "воля и представа"... Като сърце и душа. Сред тях са Винсент ван Гог и Фьодор Михайлович Достоевски.

В края на април, преди около половин година, Калин се съгласи, на драго сърце при това, портрета на Достоевски, който нарисува преди време, през 2021-ва, мисля, да послужи за корица на бъдещата ми книга. За пореден път ми помага, за което, разбира се - безкрайно му благодаря...

Не зная дали ще успея до края на тази година, но догодина, живот и здраве... Най-късно!

Този портрет е над бюрото ми сега. И ще бъде... винаги, навярно. Докато ме има...

А приликата с албума, на чиято корица е автопортрет на Ван Гог, ще я видите сами... Влияния... В изкуството... Приемственост. Търсене, ново и старо... Но все - душевно търсене. И изразяване чрез ръката, която твори... Не чудеса, не е нужно. Истинско изкуство. Това е достатъчно. То си е чудо всъщност, само по себе си, защото... лекува.

Албумът ми е подарък от човека до мен - Васил Йорданов  Беше в Холандия и ми подари - чаша с картини на Ван Гог и прочие, и прочие... в този Дух. Знаят ме хората, отдавна, че обичам... Някои души и творци.

Лека вечер! "Красотата ще спаси света"... Без съмнение! Само да я пазим... И създаваме.