Търся ДУШАТА...

 През Детство, Младост и Старост (който я изживее и нея), винаги...

Приятели, напоследък отново казвам отдавна премълчавани истини.

Макар да са малко особени, странни, но виждам, че са разбирани от хората, явно не са (съвсем) лични, и затова споделям още...

Сигурно не всички, но някои хора усещат в детството и в младостта си, че може да са подценявани, заради "новата" външна обвивка, плътта, и другите да не виждат и търсят Душата в тях... Мъдростта в тях... А тя е там!

Затова ми се е искало понякога да загубя младостта си, да не съм в нейните владения вече... Да не гледат на мен просто като на жена.

Както - при много неприятни, травмиращи гледки, ми се е искало да нямам зрение...

Същото и за слуха...

Дори ми се е искало да имам видим белег там, където е имало рана и много ме е боляло, или някакъв, който да показва, че съм станала майка... А нямам външни белези... Само в Душата си.....

После, след време, осъзнах, че няма значение млад или стар си, глух, ням и сляп, или с всички сетива, или дори жив или мъртъв, тоест в Другия свят. Решаващо важно си остава неизменно едно - Душата да е с тебе, да се бориш за нея, за нейната видимост и изява, ако е нужно...

Човек може да направи това! Аз го правя, от години...

Винаги я търся! Винаги, когато мога, я изявявам... И в това намирам своето достойнство и своята свобода.

Бог, Дух, Душа - едно и също, в различна степен и проявление, но единосъщно...

И няма значение, търсейки, изявявайки - къде съм, в какъв период от живота съм и въобще нищо няма значение. Освен Душата! И всичко, свързано с духовния живот... Това е свято, и няма нищо общо с модата в момента. Модата, наречена "духовност" и "духовни практики"...

Това е преди всичко жажда, огън, неземен копнеж... И борба, когато е нужно.

"Бог е навсякъде", казват... Факт. Макар че не е лесно забелижимо понякога... Скрит е, дълбоко.

Дори в хората, които се карат...

Дори на места, където се случват трагедии...

Дори, където има война...

Или бедност... И прочие...

Защо? Как? Не зная. Само зная, че Духът изпълва Всичко.

Дори хората да Го гонят...

Той е по-високо, по-дълбоко, неуловим...

Освен чрез копнежа на Душата.