Животът ми все пак е красив... И смислен!...
Когато бях в болница, преди години, и след това излязох от нея, научих какво е да се нахраниш наистина, оценявайки дори една "обикновена" зеленчукова супа, придружена от малко топъл хляб...Когато страдах, дълбоко и потресаващо, и излязох от това състояние (нееднократно при това), научих, че наистина след зимата идва пролет, след сълзите - радост, и след отчаянието - нова надежда... А след самотата - заедност. (Това са неизменни неща, Божии закони... Поне за чистите (или пречистените) сърца и Души важат...)
Когато, неволно, подценявах някого, и към мен на свой ред някой се отнесе по същия начин - дори само в мислите си - разбрах, че не е правилно. Не е добре да чувстваш нещо към другите, което е "просто така", съвсем недоказано... Те имат своя Път, както и аз - Моя, и всеки Път е свещен.
Когато казвах или пишех добри думи на някого, когато се опитвах да помогна, дори да нямах много, и после срещах същото отношение - разбрах, научих истински колко безценно е да си добър... "Просто така"... И как се връщат нещата към тебе - и добро, и зло!... Винаги. Винаги... Дори след време...
Когато студът смразяваше костите ми, и в буквален, и в преносен смисъл (доколкото и Душата има свои "кости", поне матефорично казано) - научих как цени човек топлината след това... Слънчевия лъч, който сгрява... И тялото, но и Душата!... Една прегръдка и усмивка какво значат, и една добра дума - в труден момент или период!...
Когато - поне веднъж - бродих с приятели посред юли месец, в обедна жега, из поля, нейде из България, недалеч от Искъра - разбрах колко безценно е дори едно-единствено дърво, което да ти дари своята сянка и прохлада! Край водата, край реката... И ако го нямаше... Жаждата щеше да стане убийствена. Без почивка под зелени листа...
Когато родих, разбрах колко мъки са нужни за един-единствен човешки Живот, колко постоянни грижи...
Научих какво значи да трепери над детето си родител...
Разбрах колко безценен е дори "малкия" Живот!... Но е Живот...
И Бог се грижи и за него... Понякога - чрез тебе!...
Когато прочетох писма и дневници на Творци, които обичам, разбрах, че трябва да бъда смела, по-смела, отколкото бях (човек се свива в себе си след страдания, понякога е неизбежно това)... За да се случи Нещо истинско, каквото и да е!...
И последвах "съвета" им, неволно даден... Но безкрайно важен, поне за мен! И се почувствах, сякаш сме част от една Общност, макар отвъд Живота и Смъртта... Душевно, духом. Разбрах - аз принадлежа...
Когато чувствах самота, разбрах, че можеш да си пееш... Сам на себе си... И нещата изведнъж, магически, се променят... Поне за малко! А малкото е много, понякога...
Когато си спомня и се замисля над това, че заспивах и не се страхувах дали ще се събудя - разбрах - това е да си млад човек... Невинен, безстрашен, по някакъв начин... Недокоснат още от Света... И от земния Живот, който е така лесно раним...
Когато силни чувства, най-различни, изгаряха сякаш Душата ми - разбрах, че те са като Огън, нужни, но трябва да се внимава с тях... Гориво за Живот, но понякога опасно... Научих с времето, почувствах това - че разумът е като прохладна вода, сравнен с тях... Помага, като чаша вода на жаден в горещ летен ден или пък в лятна нощ...
Научих как цениш Дома, след като си се чувствал бездомен...
Но и разбрах, че рано или късно трябва да напуснеш всяко място и нямаме "вечен дом" тук... На този свят...
Научих, че когато можеш да обичаш - не можеш да обичаш само една Душа, някак невъзможно е!... Но можеш да си верен, и това е красиво...
Научих и че когато си искрен, и същевременно с добро, чисто сърце - това винаги е от полза за Другите...
...
Когато се подготвях за Живота, не знаех, че ще трябва - когато се осъзная като Човек - да се подготвя и за Смъртта...
Но те така си вървят заедно, тук и сега, "ръка за ръка"...
Не знаех, че ще е толкова трудно... Мисълта...
Но разбрах, че когато наистина не можеш повече - сякаш със смазана от тревоги (за другите и за себе си) Душа - можеш наистина да се "предадеш" на Божията воля и да ти е по-леко занапред... Вече да не мислиш толкова... Опасностите остават, но ти си друг/а/, отвътре. А това има значение, при това голямо, истинско, променя се "Играта"...
***
Ще последва сигурно продължение... С изводи - душевни - за Живота въобще... До писане/четене!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар