Поезията на Явора Стоилова е като цъфтяща в сняг роза…

„Розите цъфтят и прецъфтяват,

но ние нивга няма да се разделим…“

Така пише Андерсен в своята прочута приказка за Кай и Герда „Снежната кралица“… Нима и Животът понякога не е като тази ледена кралица? Забива ледени кристалчета в нечии сърца, а после… После някой, който обича раненото от лед сърце, тръгва да го търси, за да го стопли и върне към Любовта… Единствената реалност, както я наричат понякога.

Поезията на Явора Стоилова е именно като излята от сърцето на Герда, тръгнала смело сред студовете, в името на Любовта. Онази, човешката, топлата, която мечтае да живее и да се радва на розите, да гради дълго и трайно приятелство, по-красиво дори от розите в дворовете на хората…

Самата Явора, кръстена на своя прочут родственик и велик поет Пейо Яворов, признава, че се е опитала да избяга от сянката му  и макар поезията да я съпътства през целия й живот, дълго време е била посветена на друго изкуство – оперното пеене. За да няма сравнения, които са тягостно нещо, за всеки от нас… Но когато нещо е в кръвта ти, в душата ти, когато е твоя съдба и е пределно истинско за теб – няма как, връщаш се при него. Така и Явора се връща към поезията…

Нейните стихове приютяват като в топъл дом образите на Ева, първата и архетип на вечната жена, също така – художникът (тъй като Явора е дъщеря на известния художник Васил Стоилов и майка на художничката Василия Стоилова, отишла си твърде млада от света), който изобразява чрез четките и творбите си онова, което най-много вълнува душата му в момента… Също така стиховете на Явора са дом и подслон за Любовта, вечното чувство, свързващо мъжът и жената, родителят и детето, вечният копнеж… В тази поезия проблясват Ангелско сияние, стремеж към духовното, към Красотата, към Света на идеите, към Вечността на Душата… В нея живее и един, чисто човешки, опит да бъдат обединени Мрака и Светлината, Животът и Смъртта, в името на пребъдващото в нас, отвъд пръстта на Земята и нейното притегляне, на което са подвластни само нашите тела…

Тържеството на душата е в осмислянето на земните болки, с цел ново стъпало, нов етап по спиралата на Живота. Това, което не ни убива, ни прави по-силни, според Ницше. А прочутият ливански поет Халил Джубран пише следните красиви и обнадеждаващи думи:

"Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя."

Изстрадани, неподправени, изящни в елегантна простота понякога, друг път – с интересни обрати, плод на интелектуалното начало и търсене в човека, стихотворенията на Явора са в края на краищата успешен опит за съхранение на душата, за осмисляне и „сваляне“ на трънения венец от страдания, короновал човешкия път дотук, за приземяване и полет едновременно! Те увековечават спомени за кръстопътища, за изгубени или намерени нови пътеки…

Те са триумф на човешкия Дух.

Кристина Митева - CandySays 

P.S. Повече за Явора и някои нейни стихотворения можете да прочетете тук:

museumofthegood.blogspot.com/2024/01/blog-post.html 

А също и в нейния профил във Фейсбук:

Профилът на Явора Стоилова

Фотография - личен архив на Явора