СВРЪХДОЗА ПОЕЗИЯ (нови и стари мои стихове)

 

КАК СТАВА СИЛЕН ЧОВЕК?

Когато бди

и гледа отвъд Доброто и Злото,

в Сърцето на Бога,

което умиротворява окото,

и отвъд този свят -

в другите светове, където няма умора

и няма "Не мога..."

Човек става силен духом,

когато позволи

на Магията на Живота да го изцели...

За да продължи Любовта да твори...

9.01.2024

*

В НЕБЕТО

В Небето
Бог рисува красиви силуети,
не, това не сме аз и ти,
а многобройни други души...

В небето
една утеха свети,
над плачещата земя -
"Ще свърши тази тъмна съдба".

Обещава Небето -
ще се стопят снеговете,
ще дойде отново пролетта,
но отгоре - създадена от звезди,
не от цветя...

4.01.2024

*

МИРЪТ Е СИН

Мирът е синева,
която кротко се спуска
дори над окървавени поля...
Мирът е океан,
чист и недосегаем
за страдащите...
Мирът е син,
а именно нечии синове
отиват на фронта,
и не се знае кой ще се върне
от червената огнена бездна
и кой никога няма да се върне...
"Никога"...
Най-страшната човешка дума, сякаш.
Но и тя всъщност може да носи покой.
Ако кажем:
"Никога няма да те пратя на война."

8.12.2023 г.

*

ЕДИНЕНИЕ
“При все че съм един, Аз ще стана много”
(древноиндийска мъдрост)

Родени сме и умираме сами.
Но в любовта едно цяло сме били…
Това нашепва мъдростта
на нечии сърца.

Някога – казват - Духът се бил разделил
на безброй малки частици,
за да се съедини в океан отново
чрез нас – отделните капки…

Разпаднал се, за да познае себе си,
да се обикне и пак в цялост да се съедини -
като счупена на хиляди парчета чаша,
която за нов живот може да се възроди.

Духът се разпаднал на безброй парчета,
за да избяга от своята самота,
но всъщност само отредил така
на своите частици още по-голяма самота…

Залутали се те отчаяни,
безполезни като парченце стъкло,
забравило за произхода си от едничка чаша,
блестяла нявга цяла в свойта красота…

И започнали да се порязват,
вместо да се слепват отново в чаша,
защото твърде рядко си пасват, с ръбове остри…
Сякаш не разединил, а счупил се Духът!

И единението във красота,
така трудно е сега…
В чаша, от която да се пие
Живата Вода – Любовта – онази, безусловната…

Едно и също са убиец и новородено дете
за позналото Духа сърце...
Едно и също са насилник и жертва,
дявол и ангел, птицата и човекът без криле...

Но с тази мъдрост трудно се живее
в света - с толкова граници и ръбове остри,
свят на натрошени стъкла,
по които се порязват босите крака на мъдростта.

Боси са те, заради отвореното сърце,
което се моли едновременно и за убиеца,
и за новороденото дете,
за невинното, както и за омърсеното сърце…

Духът се пръснал на безброй частици,
с окървавени от търсене ръбове,
все по-остри и сами…
Орисани да търсят своето единение и светлина.

Но често в плен на мрака,
орисани от своята нащърбена
като счупено стъкло,
остра съдба…

05.01.2003

*

АНГЕЛЪТ В МЕНЕ

Ангелът в мене
заспива последен,
неуморно бди -
пази всичко тленно
и нетленно от преобръщащи беди,
оставя в ума ми светли следи...

Ангелът в мене
последен заспива,
бесовете
той приспива,
държи ги в плен,
дори уморен...

Ангелът в мен
ми връща крилете,
когато бездни са напред,
и отвред...

Ангелът в мен
последен заспива уморен.
Бог бди над Съня му навярно,
безкрайно...
Над него, над теб и над мен,
във Вселената, пълна със тайни...

октомври 2022

*

АКО СЛЕЗЕ АНГЕЛ НА ЗЕМЯТА...

Ако дойде Ангел на Земята,
и остави горе хармонията, в Небесата,
ще изпита нечовешка болка в Душата,
такава, която за Вселената е непозната...
Биха побелели косите от злато...

Тук, където властват разделението и Смъртта,
слагаща край на земните дела,
и хората вървят през тлен и плът,
в опасен Път,
към онова, което е Отвъд...
И често кървят...

Тук би легнал Ангелът на земята,
в тревите, сред житата,
би вдигнал поглед, пълен със сълзи,
към Необята,
и би започнал да търси...
Забравени биха били пътищата,
хармонията, приятелите верни,
думите, които никога не са скверни,
Бог сякаш също би бил далече,
защото липсва нерядко човечност...

И Ангелът би започнал да кърви
в сърцето си,
с болка непонятна,
в страшна самота,
но би започнал да си спомня -
има тук Работа...
Затова слезе на тази Земя.

И Бог би се доближил -
"Ангел Мой, поспи... Почини.
И после тук работи.
Няма да оставя в тъма Душата ти..."

И ето - глътка въздух,
и тук има Божествена Земя,
не само Ад, но и Рай,
и само работата няма Край...
Работа, с която всяка Душа
може да благодари на Твореца
за Живота - Съдба,
за Музиката на сферите,
за въздуха, вятъра, водата...
И за бъдните времена,
които чакат Душата.

16 август 2023

***

ПЪТЯТ...

Пътят е път, когато
има човек, който да го извърви.

Пътят е път, когато
има някой, който да го преброди
и преболи...

Пътят е път, когато
под стъпките на пътника
се ражда и твори...

Пътят е път, когато пази в прахта си
извървените следи.

...Пътят е път, когато
е докрай извървян.
В посока – безкрая...

10.07.2010
*

ДА ПОЗЛАТИШ

Да позлатиш...
...сълзите си,
и пътя си,
живота си,
сърцето си
да позлатиш...
И не в прах,
а в светлина
да се превърнеш
един ден...
У дома да се завърнеш.
Позлатен.

/около 2016 г./