Мило дете, ако можех да върна Времето назад и да те прегърна... Да бъда някой, който е до теб... Да ти кажа, че те обичам. Да те уверя, че всичко ще бъде наред... Тези думи копнееше да чуеш... толкова дълги години...
Понеже не мога, сега ще ти напиша тези редове. Няма значение къде ги пиша, важното е, че са в душата ми... В душата ти... 
Ако можех да ти спестя страданията, през които ще преминеш... бих! Без колебание. Бих ги спестила на всеки, особено на едно дете... Бих изтрила твоите сълзи, бих оставила на лицето ти само усмивката... Тя е красива, защото е от душа.
Днес искам да ти кажа това - всички сме тук, за да се учим. За да намерим Пътя обратно към Дома... Не се страхувай, че ще се изгубиш... Помня как се страхуваше... Да, ще минеш през мрак, гъст и тъмен, непрогледен чак... Но ще се справиш. Да, ще се справиш!
Ще откриеш мисията на Живота си.
Ще имаш дете...
Ще има кой да те обича!...
Ще се сбъдват мечтите ти! Дори да се налага да очакваш понякога дълго тяхното сбъдване...
Някои неща на този свят не стават по най-лесния начин. Но важното е да помниш какво те доведе в Света... Да пазиш Душата си!...
Прегръщам те... не през разстояния, а през Времето...
Обичам те!
Защото обичам децата
и защото те познавам...
Ти носиш в малкото си тяло моята Душа...
Твоето 40-годишно Аз
Няма коментари:
Публикуване на коментар