НЯКОЙ ДЕН...

 НЯКОЙ ДЕН

Някой ден ще бъдем

напълно свободни

от мисълта за смъртта,

напълно живи,

завинаги влюбени,

безсмъртни вестители на Любовта...

И този ден,

повярвай, като мен,

този ден не е

чак толкова далече...

Дори е може би - не днес,

но утре,

ако не утре,

то скоро, скоро...

Толкова скоро,

колкото е едно мигване

на окото на Бога,

око на Вечността,

която търси в нас

своя Образ и подобие,

за да заспи спокойно,

в късен час,

след като отразила се е

обратно към Него

Любовта,

божествена

и вечна...

Тъй вечна,

както е капката роса

(или нечия сълза,

родена от Душа)

всяко красиво утро,

на тази

и на всяка друга

Земя.

(* снимката е "уловила" миг, случил се преди 10-на години тъкмо, в Западния парк на София )