Хиперфокус. Вчера попаднах на тази дума, спомената бе в статия на тема: дефицит на вниманието и хиперактивност. Заради себе си, не заради детето си хвърлих око на статията... Защото проявявам напоследък някои симптоми. Но това не е страшно, и не, няма да пия лекарства пак (макар че биха ми предписали навярно, ако се оплача на лекар), просто се замислих - и по тази тема...
Всъщност, когато човек има т.нар. "хиперфокус", или "фикс идея" може да се каже също, струва ми се - значи, че е погълнат много от едно нещо, съсредоточен е в Едно и е трудно да се "разсейва" с други, тоест върши всичко останало, което изисква човешкият живот (а той изисква много!) с нежелание...
Човек не си избира тези неща. Почти нищо не избира човек... В крайна сметка така се оказва. Душата работи чрез мозъка и сърцето, чрез ума (мислите) и чувствата, и така съзнанието контролира и насочва нашия живот, самите нас, доколкото може и в каквато посока прецени.
И прави периодично промени, корекции "на курса"...
Промяната е неизбежна.
Гледам снимки от миналото понякога. (Имам си архиви, поне за момента, като много от нас.) И от далечното, и от близкото...
Всеки от нас се променя много през годините. Един път излъчваме едно (особено очите, погледа, лицето, позата на тялото), друг път - съвсем друго, трети път - съвсем трето...
И тъгуваме, понякога. Защото се привързваме - съвсем по човешки, съвсем нормално - към свои близки Души, с които през част от Времето вървим заедно по Пътя (винаги само през част от Времето, никога през Цялото време! Колкото и да копнеем за това, понякога...), към свой образ, който харесваме, "тук и сега" и не искаме да се променя(ме)...
Но Колелото на Живота (и на Смъртта) постоянно ни заставя да търпим, дори да търсим сами промени, разруха дори и ново съзидание, несъзнателна (подсъзнателна или свръхсъзнателна) програма е това в нас, в Човека въобще.
И нямаме избор пред това. Няма измъкване... От промените.
Трябва да сме смели. Силни. Борбени... Смиряващи се... Всичко! Всичко се изисква от един човек! Противоречиви понякога неща. А е "притиснат" Човека и от мисълта за смъртта, нерядко... Своята и на ближните...
Всичко това, наред с болките, които може да изпитат Душата и тялото - аз го виждам, чувствам и зная, още от дете. И изпитвам дълбоко, пределно искрено, голямо Състрадание към хората, към Човека, към човечеството въобще...
А състраданието е и Любов, прегръдка, разбиране... Дълбоко разбиране. Съ-чувстване...
И се чувствам като дете или Душа, която стои пред една Врата. Затворена. Или заключена.
И очаквам. С много упоритост, търпение, воля... да се открехне Вратата, да разбера нещо (повече), което би помогнало на хората, би ги лекувало от (общо)човешката драма, би ги направило по-добри... Послание. Смисъл. Състояние... Думи! Трябва и мога, и се усъвършенствам през годините в това да го изразя с Думи, когато го съзра с Душата си...
Имало е време - отблъскваха ме думите. Несъвършено средство... Голямо усилие изисква. Да се съсредоточиш, да изразиш възможно най-точно, най-добре чувството и/или мисълта си, или чувствата и мислите, защото са няколко обикновено, много понякога... И да те разберат. Добре. Точно. Както трябва... Да няма конфликти. Да не си самотен. "Заключен" в съзнанието си, без истинска връзка... Без телепатия. Без... душевно общуване.
Накрая ме привлякоха Думите. "Ластикът" се върна обратно, махалото се залюля и в тази посока и аз сега неуморно Търся, живея, за да Търся и да Намирам точните думи, за точното послание, за посланията, които спасяват или биха спасили... И това ми е по-важно от всичко. ! По-важно от тялото, от здравето, от прегръдката с детето или с любимия човек дори, по-важно от пари, известност, интервюта, от пътувания, от подреждане и уют у дома, от всичко.... Защото те зове това, което има най-много нужда от Теб, някак. И мястото, където има най-много нужда от Теб. Сега...
Хиперфокус. Детето ми бе за мен това, преди. И това имаше смисъл. Винаги има определен, различен Смисъл.
Сега е друго. Отново...
Ние не си избираме сами. Промените идват... Сами.
Желани или не... Етапи от Живота. Метаморфози.
Няма как, няма друг начин...
И да тъгуваме, и да сме щастливи, и да страдаме дълбоко, и да сме безразлични, и да сме уплашени - Колелото на Живота не спира да се върти...
Тук и Отвъд.
Мисля, че онази Врата, за която споменах, крие нещо, което е Отвъд. Стремя се да узная нещо повече за Него, за всички ни е важно, зная... Рано или късно... Да разбираме повече.
Да виждаме повече...
ДА ЖИВЕЕМ ПОВЕЧЕ...
Това са сутрешните ми размисли днес.
Благословен човек съм, че мога да ги напиша и споделя.
Има пречки понякога, най-различни, и могат да останат заключени в съзнанието... Някой път мои мисли и чувства са оставали така "заключени".
Радвам се, че сега - с риск от "хиперфокус" върху това - мога да споделям много неща, да пиша, да мисля...
И това да дава плодове. Надявам се искрено - добри, красиви и нужни Плодове...
Всъщност ненужен плод няма.
* Снимката не е нова, от двора на манастира "Света Троица", край село Мърчаево, южната страна на Витоша...
фотография - моят мил Васил (Йорданов) или детето ни - Любомир...
