КОЙ ПРАЩА СВЕТЛИНАТА КЪМ СВЕТА?...

 

/КОЙ УТОЛЯВА ЖАЖДАТА ЗА СВЕТЛИНА?/

Днес за Светлината иде реч...

Тя пътува отдалеч.

И не търси тя отплата,

просто обича - Световете и Земята...

Нима не знаем - светът е светъл,

заради Светлината.

Но ето там - избухва ален мрак,

роден от разгневени души,

и разцъфва цветето на Злото пак,

и заплашва всичко да опустоши,

но идва бързо Слънчев лъч -

гнева да потуши,

мрака да изцери,

душите да утеши, успокои...

И ето тук, сега, явяват се -

трева, пчела, мечта,

поляна със цветя...

И всички те жадуват и приветстват - не пролетта,

а тъкмо онази Светлина,

която нощта превръща в ден,

слага край на угнетяващ плен

и пресътворява света уморен...

И идва тя, и идва тя...

Родена светла и Благословена с топлина.

*

P.S. Написано от мен току-що, по случай Световния Ден на Поезията,

и вдъхновено от един поздрав /и към мен, за което благодаря!/ с прекрасното, безсмъртно стихотворение на Емили Дикинсън /превод - Цветан Стоянов/:

*

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева -

и една пчела -

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

*

Изображение - интернет

Честит празник!