За "7 дни на село" - от Венцислав Огнянов

корицата

ЗА ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ КОРЕНИТЕ, МАЙКАТА ЗЕМЯ И ... САМИТЕ СЕБЕ СИ

Книгата на Венцислав Огнянов „7 дни на село” е първата му творба, оформена като книга и представлява един еклектичен разказ – както го нарича сам авторът: „пътепис с научно-поетичен характер и метафизична походка”. Той е опит да се забави забързаното ни ежедневие (клише, но вярно!), да се намерят основите и устоите на живота в самите нас, в естественото ни състояние, да се открие и задържи умението да живееш „тук и сега” – в настоящето, в сегашния момент, с който единствено истински разполагаме (и който често пропускаме, заради мисли за миналото или бъдещето), и не на последно място – да се преоткрие връзката с Майката Земя, както красиво я наричаме понякога, сякаш като индианците, която съдържа и пази в себе си всички лекове за нашите, човешки болки, и ни очаква, за да ни ги дари... В природата можем да видим едно от лицата на Бога, както в изразите на чиста Любов, а „усмивката” на Създателя ни можем да съзрем в изобилието от плодове и билки, чрез които да се свързваме с по-висши и чисти нива на съзнание – ангели-архитекти и духове-покровители на растителния свят…

Авторът е млад човек, който чувства вътрешна потребност да се върне на село, към корените си и към чистотата на природната красота, за да почерпи сила за Живот и да разбере важни истини, съзерцавайки я. Истински подвиг в днешния свят, подчинен повече на материалното, отколкото на духовното, е да чуеш и най-вече да последваш този съкровен зов на сърцето си, от който сякаш няма полза (в смисъл на: „изгода”), освен за Душата... Във време, в което онлайн-общуването измества онова, което е „очи в очи” и в което се създават и се търсят най-вече смартфони, таблети, триизмерно кино и все по-нови технологии, комуникации и удобства, както и все по-високи заплати (в града), за да има средства за повече консумация, някои хора все пак избират да се „върнат обратно” – тоест предпочитат живота на село – да го живеят и опознаят по-добре. Венци Огнянов е един от тях. И с по детски чист поглед и любознателност наблюдава всичко наоколо – из страниците и думите му можем да съзрем силует на сърна, огряна от слънцето в планината, приличаща на горски дух; котка, промъкваща се грациозно в селския двор; шипков храст, с чиито бодли трябва внимателно да се справяме, досущ както с житейските предизвикателства; ранен на пътя таралеж, на който авторът помага; орхидея-късметлийска, оцеляла като по чудо, близо до офроуд-следи от гуми; две съседни ябълкови дръвчета, раждащи различни на вкус и вид плодове, но живеещи в хармония едно до друго; красиви утрини и залези, „отпивани” с чаша ароматно кафе или чай и какво ли още не... в същия този дух. А в центъра на всичко това – едно село със седем махали и една стара къща. И един човек, който, между разходките сред природата и упражненията по йога, се опитва да помълчи сам със себе си и да си припомни какво е да живееш в най-вълшебното време и на най-вълшебното място – „тук и сега”, също като децата. В книгата има и пътуване във времето, освен в пространството – защото Душата има спомени, и паралелно е тук, и в миналото, и в бъдещето дори. И може да вижда едно място по различни начини, едновременно... Как? Това е само една от загадките на Живота ни, който крие много за онзи, който започне да търси и изследва – себе си и света.

В тази книга е събрана и Мъдрост – и то всеобхватна и „пътуваща” през различни векове и краища на света... Смесваща наука и вяра в една неразривна смес – нуждата на човек да разбере по-добре и в дълбочина света около себе си (и самия себе си) – такъв, какъвто е създаден още от „време оно”, тоест от Бога. А Той всъщност е на първо място, и така би трябвало да бъде: „Винаги и навсякъде, в пътуването навътре и навън, единственото от значение е усещането за свързаност със Създателя. Кабир обобщава: “Както реката се влива в океана, тъй и моето сърце прониква в Тебе.”  В следващите редове ще намерите мъдри слова, цитати и изводи, направени от Учителя Петър Дънов, от източни суфи-мистици, от индийски свещени книги и текстове, както и от наши, съвременни енциклопедии. Всичко това е събрано и „миксирано” с истинска любов към природата от автора, а също и с искрено желание за естественост, простота (в най-хубавия смисъл на тази дума), живот в настоящия ден, без претенции и непосилни стремежи, и не на последно място – за себепознание. Защото осъзнаването: „аз знам, че нищо не знам” (Сократ) е само първата крачка... И дългият път предстои. А той със сигурност ще е изпълнен с чудеса. Особено, когато разчитаме на тях.

Кристина Митева,

редактор на книгата (и автор на други книги),

18 декември 2018

 стих от първата книга на Венци със стихове и кратки разкази

През април в Смолян ще има и фотоизложба със снимки, правени от автора :)