сряда, 21 март 2018 г.

ЗА АНГЕЛИТЕ





Скоро е Благовещение. Същността на този празник е в библейския разказ за благата вест, която Архангел Гавриил съобщава на Дева Мария – че ще роди Божия син, Спасителя на човечеството.

„26. А на шестия месец бе изпратен от Бога ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мария.
28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше какъв ли е тоя поздрав.
30. И рече ѝ ангелът: не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение;
31. И ето, ти ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.”

Евангелие на Лука, глава 1, ст. 26 – 38

Нека по този повод си припомним за ангелите...
Те присъстват в съзнанието на хората от много, много години. Сякаш изначално. Като Бога. Те са безплътните ни приятели, които ни окуражават да избираме доброто в живота си, да вървим с достойнство по своя земен път и ни помагат във важни моменти, носейки ни послания от Бога на невидимите си (за нас) криле...

Самата дума „ангел” означава „вестител, посланик” /на гръцки език/. Ангелите са безсмъртни, за разлика от нас, хората, и техния път е различен от нашия – те обичат Бога неизменно, знаят и изпълняват волята Му винаги и са близо до Него, в безплътните светове. Според някои тълкуватели на Светото писание, те се родили на втория ден, когато Бог разделил водите; според други били създадени на петия ден, заедно с птиците, а според трети - те се раждат от всяко Божие слово. Раннохристиянската ангелология естествено се основава най-вече на староеврейската ангелология, а тя е повлияна и от вярванията в древния Вавилон, където крилатите небесни създания се наричат „гении”. Част от мисията на ангелите е да отвеждат душата след смъртта на тялото и да й помагат в нейното възнесение – затова има израз “ангелът на смъртта”, който моли за приемането на човешката душа в Рая. Християните вярват, че след тайнството на кръщението, човек получава ангел-пазител /ангел-хранител/ до себе си, който бди над него през целия му земен път, стои зад дясното му рамо и говори с гласа на съвестта. Вярва се, че има ангели, които закрилят места, народи или отделни хора. 

Според изследователи на Библията, ангелите в християнството са сътворени от огън и са подредени в ясно структурирана йерархия – има серафими (най-високо стоящите, пламтящи от любов към Бога), херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели (последните стоят най-близо до хората). Тази класификация е дело основно на Псевдо-Дионисий Аеропагит (в творбата „Небесната йерархия”). По-късно Тома Аквински уточнява, че „ангелите притежават повече или по-малко силно развит интелект, познават Божествените закони по различен начин. Това е основният фактор, върху който се основава йерархическата разлика между тях”.



/снимка - интернет/


За първи път в Библията  ангел е споменат в глава 16 на Битие. Това е пратеникът на Бога до Агар, който ѝ разкрива, че ще роди дете - Измаил.
Ангелът, съобщил благата вест на Дева Мария, е Архангел – тоест „главен ангел”. В православната традиция седем са светите ангели (главните архангели), които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред престола Господен  - сред тях са Михаил, Гавриил и Рафаил. Първостепенно място сред тях заема архангел Михаил - „вожд на войнството Господне“, а архангел Гавриил (от иврит – „сила Божия“) е известен като вестител на Божиите тайни. Освен за зачатието и раждането на Исус Христос, той възвестява на свещеника Захария за раждането на Свети Йоан Кръстител (Лука 1:19). Архангел Рафаил пък е могъщ лечител – не само на хората, но и на животните. 

Ангелска иконография присъства естествено и в църкви, намиращи се в българските земи. Например в гробницата на ул.”Гурко” в София, открита през 1909 г. (Юлия Велева я е изследвала подробно в статията си “Гробницата на архангелите в София”),  центърът на свода е зает от един “светещ” кръст, ограден с перли, а четири бюста на архангели са разположени в ъглите на свода, като имената им са написани на латински: Mihel, Uriel, Gabriel, Rafael (Михаил, Уриил, Гавраил, Рафаил). Те са явно четирите ангела, отговарящи за четирите посоки на света и четирите земни ветрове, за които също се споменава в Библията... Архангел Уриил (от иврит - "Божия светлина”)  се споменава във второканоничната Трета книга на Ездра като ангел, изпратен от Бог на Ездра, за да го наставлява и да му обясни съкровените пътища Божии. Името му се споменава и в апокрифната Книга на Енох, където се описва като "един от светите ангели”, „ангел на гръмотевиците" и „ангел на вятъра". Уриил, като сияние на Божествения огън, е просветител на помрачените, на „изгубените души”. Той бива изобразяван като държащ пред гърдите си с дясната ръка изваден меч, а с лявата, пусната надолу - огнен пламък. В еврейската традиция той е мистичният ангел от Изтока, който предвещава идващото слънце.

В християнството (най-вече в аскетическата традиция) целта на вярващия е да постигне „равноангелско състояние” чрез освобождаване от страстите  и следване на Божия път. Във всичките си функции ангелът се разкрива като един благороден и всеотдаен помощник - и на човека, и на Бога, както и посредник между тях - едновременно носител на небесна сила, и на нежност. Само за творене на добро и в помощ на нуждаещите се действа ангелът, за разлика от противоположните му тъмни сили (демони или “паднали ангели” в християнството). За вярващите хора ангелът е символ на непорочното, доброто и нежното начало в света - “ангелски чистото”, небесното, което е заложено и в човека, но в него то трябва да се развие, а в ангелите е развито напълно и не е смесено с друга същност.
Нека е повече ангелското присъствие около нас и нека чуваме небесния глас до себе си – гласа на ангела /все едно – на съвестта ни/, който ни казва каква е Божията воля. И нека я следваме, защото тя ни сочи „правия път” – пътя на Доброто... Нека той стане единствения възможен за нас!

1 коментар: