вторник, 9 август 2016 г.

За "Ферма за лица / Репортажи от Платония / " на Стивън Крос








Книгата "Ферма за лица" (издателство "Монт") неотдавна излезе от печат. Тя е с подзаглавие „Репортажи от Платония” и е първа от запланувана поредица. Фантастика е. И то наистина добра! :)
Авторът е Стивън Крос - нов псевдоним на Стефан Кръстев, който вече има верни (по)читатели. По мое мнение заслужава още повече такива да има в бъдеще, и му ги пожелавам!
Този път няма да пиша от себе си за новата книга, която вече прочетох и харесах истински, нито ще цитирам пасажи от нея, макар да има много силни моменти, които си заслужават цитирането, но те са втъкани в цялостния текст и неговата логика и най-добре стоят там, в „потока” на книгата и на авторовата мисъл. Затова – препоръчвам – прочетете я. Както във всичко, написано от този автор, има много оригинални образи, брилянтни обрати и прозрения, многопластови теми, развити от едно безкрайно въображение, което обаче има своята изключителна логика и което умее да ни води по редовете и страниците с лекота... По време на прочита на книгата, а и след това - има върху какво да се замислим, наистина.
Та – този път реших да дам думата на самия автор и ето какъв разговор се получи:



Кога и как се роди у теб идеята за Човечеството на Платония? И има ли по-специален смисъл в това име, което си избрал за бъдещото човечество - Платония?

Да, Платония е поредния опит да се създаде идеалната държава, вдъхновена от "Държавата" на Платон, а с цялата си мъдрост Платон е вдъхновил и Хитлер, още много диктатори, но също тъй и мечтатели, жертвали живота си за един по-добър свят. Идеалите се извращават при реализацията си, а при бъдещата технология - реализацията на каквото и да е било изглежда много лека, особено на идеалите, защото те вече са изчерпани и заменени с консуматорство. "Ферма за лица" е само първата книга от "Репортажи от Платония", в следващите ще описвам още по-подробно този иначе колоритен, но въпреки това тоталитарен свят.


Ако би могъл да заживееш в онази бъдеща епоха, която описваш, вместо в сегашната - би ли го направил? И в коя роля в бъдещото общество можеш да си представиш себе си?

Не, не бих заменил своето време с живот в Платония, сега поне още имам сърце, което да се бунтува; в онзи подреден свят няма да намеря своето място, но по един начин пак си живея там. Книгата е преди всичко социална сатира и това, което се случва там е заченато днес. Сигурно ще съм Александър, а Рапошляв прилича на някой от хейтърите в блог.бг.  Всъщност прототипът му си е точно от там.






"Всичко тече, всичко се променя", а от друга страна: "Историята се повтаря" и "Всичко ново е добре забравено старо", и в този смисъл - докъде мислиш, че може да стигне човечеството в бъдеще? Дали би могло да бъде напълно различно от всичко, което познаваме от миналото и настоящето, и дали би се запазило винаги нещо, нещо от същността /на човешките общества/? И кое би било то - "вечното"?

Напълно различно бъдещето няма да е, но все се надявам, че ще превъзмогне старите си грешки и на мястото на Платония, ще бъде съградено нещо друго - по-човешко, но пак толкова прогресивно по отношение на машините и творчеството. Защото все пак в Платония има едно добро нещо и то е художествено творческата фантазия - колкото и цензурирана да е, все пак я има. Може би това ще спаси и героите ми, и света изобщо.

А смъртта мислиш ли, че може да бъде "победена" от човека? Или никой напредък не може да помогне в това отношение, според теб?

Първо трябва да си отговорим какво е животът. Безсмъртие на паметта и в поредицата "Репортажи от Платония" е описана. Не е далечна от представите ни и научните достижения. Паметта се записва като програма, а с нея и всичките ни преживявания. Все пак мозъкът е само един носител. И няма да е толкова сложно технологически да се направи. Но дали това е безсмъртие вече е сложен въпрос. Искрата - много често ще я споменавам, без отговор какво е тя - виталната сила, Животът, който не можем да създадем... Дали някога ще го опознаем не зная, нямам отговор на този въпрос. Едва ли и ще имам, но той ще ме вдъхновява.


Кога да очакваме следващите "Репортажи от Платония"? И имаш ли вече представа от колко книги ще се състои поредицата?

Зависи много и от интереса на читателите бъдещето на поредицата. Ще ти кажа само, че втората книга от нея е още по-хубава. При теб първо ще обявя официално и заглавието й.
Казва се "Резерват за души". В книгите няма последователност. Има мета връзки - не е важно коя след коя ще се чете, всяка е завършена за себе си. Имам и още една почти завършена книга, както и една, чийто сюжет вече е ясен - ще се допълват малко по малко, докато се получи цялостен образ на този бъдещ, огледален на нашия, свят. Хората ще се бунтуват, ще се обичат, ще губят в борбата си срещу системата, но ще са щастливи въпреки това. Ще има още невероятни фантазии, повечето научно възможни, ще има и много ирония за действителността, ще има личности, въпреки крайната кибернитезация. Толкова много са, че не знам откъде да започна... Времето ще покаже колко ще са книгите от поредицата. И читателския интерес.






P.S. Друго интервю със Стефан Кръстев можете да прочетете тук, а от тук можете да разберете кои са любимите му български исторически книги. За неговите книги „Ромфея” и „Ням свят” също съм написала по няколко реда преди време.
Авторът и книгите му имат свои страници във Фейсбук - можете да го потърсите там, а ето и един от блоговете на Стефан: stefankrastevcefules.blogspot.bg
Книгата, за която стана дума в тази публикация, можете  пък да намерите например тук:

Приятно четене! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар