Стари мои стихотворения... За Любовта най-вече!

 

Стари мои стихотворения за Любовта...

*
Ако не вярваш в Душата...

Любовта е безкрила,
ако не вярваш в душата...
Ако обичаш само плътта.
А крилете я пренасят във Вечността...

Душата трябва да бъде с отворени сетива,
трябва да бъде
като опъната тетива...
Едва тогава идва Любовта.

***

Любов по време на война

Има любов по време на война,
има любов по време на мир.
Има и любов, която изпълва
целият Всемир...

Има любов по време на депресия,
има и любов по време на щастие и еуфория..
Любовта е една божествена импресия!
Тя няма нужда от своя територия...

Любовта е гъвкава - като оцеляващите,
но и твърда като камък.
Най-добре познават я всеопрощаващите,
и техен е нейният невидим замък...

Има любов по време на война,
има и любов по време на мир.
Но най-вече има любов, която изпълва
целият Всемир...

***

Огърлица от перлени сълзи

Толкова сълзи изплаках-
от орис човешка,
от обич дълбока-
безброй...
Образуваха те реки и морета,
но все пак малко на брой
останаха в моята шепа...

Докато дни и нощи се редуваха,
сълзите ми в перли се превръщаха,
и със сиянието си ме обгръщаха...
А аз започнах да ги нижа на огърлица.

Веднъж щом се съмна и изгря зорница,
аз се украсих с новата си огърлица -
със сълзите си-перли украсих се...
И се усмихнах.
А светът в сърцето ми притихна.

***

Писмо от безкрая...

Като писмо от безкрая
получих любовта-
подхвърлено сякаш случайно,
в плик без адрес,
тъкмо пред моята врата...

Оттогава го чета и препрочитам
всеки ден,
и се чудя на красотата
и мъдростта,
на буквите, с които са изписани листата -
белите листа...
Мъдри и красиви като есента.

Като писмо от Безкрая
на небето,
получих думите на любовта,
и ден след ден, аз пиша
и преписвам редовете,
изпълнени с неземна истина и красота...

/написани през 2007 година/

~

Мед от слънчоглед

Мед от слънчоглед
капе на сърцето ми,
щом любим човек съзра,
или щом небето целуне
залеза и вечерта...

Мед от слънчоглед
се ражда в моята душа,
щом тя види в нещо ежедневно -
Вечността...

А щом слънчогледът заспи,
тогава медът остава
да подслажда нашите души...

септември 2007 г.

***

Вечерно

Довечера ще пия със Луната,
и с чаша вино в ръка
ще ѝ кажа "наздраве",
и ще ѝ пратя въздушна целувка...

После ще изсвиря на пианото у дома
нейната любима "Лунна соната",
изпращайки мелодията към нея,
както тя към мен- своята тъжна светлина...

И когато аз допия и последната капка
от чашата в моята ръка,
тя навярно ще ми се усмихне леко,
усетила послание, милувка, красота...

А аз ще ѝ пратя вместо "сбогом" в нощта
една въздушна целувка...

май 2007 г.

***

КОГАТО ОБИЧАШ...

Когато обичаш,
и пееш, и сричаш
думи, пълни със чувство...
И понякога виждаш,
че създал си от любовта си
изкуство...

И разбираш, че си заслужава,
когато обичаш-
животът да продължава...
Че той не е само празна суета,
и може да почака смъртта...

Макар че когато обичаш -
и в "небитието"
ще пееш и сричаш
думи, пълни с чувство...
А на Земята ще си оставил
своята Любов - изкуство...

2007 г.


(Красивото изображение с Луната и слънчогледа е от интернет )