За НАШАТА МАЛКА СТАЯ – на Николай Владимиров

фотография - личен архив на Николай Владимиров

Разплаквали ли сте се над страници от книга, както от важен момент в драматичен филм? Ако не сте или рядко се случва – много е вероятно да се случи, докато четете тази книга именно... В нея има много Врати. Не към стаи и обикновени човешки жилища, а към светове, стаени в души – вселени. Светове, в които скъпоценни спомени от миналото оживяват, или по-скоро са все още настояще, почти, все още отекват гласовете от тях, и понякога раняват – и днешния ден... Като филм е тази книга, наистина. Редуват се сцени, образи, ярко-изобразени, запечатващи се в съзнанието. Страниците „прожектират” сцени, разиграли се на село и в града, в покрайнини и изоставени постройки, сред ливади и стърнища, които нараняват босите нозе, които хукват да препускат по тях, подгонени от нещо или просто жадуващи живота... Но само босите нозе, които са уязвими, пазят сърцето цяло. Живо, пулсиращо, обичащо...

В света ни има място, някак, за много светове. И много от тях могат да се съберат дори в най-малката и обикновена стая. В крайния квартал на града. В едно сърце, съхранило – не само като спомен – добротата, оптимизма, съхранен въпреки всички рани, силата на духа, помагаща на човек да се изправи след всяко болезнено житейско изпитание, топлотата на бабините приказки и песни, на детството, ухаещо на сено и съхранило песента на щурците в душата си...

В малката стая и в голямото сърце на Ники живее и едно агънце. 

„Същото както някога и никога непораснало. Препуска ли препуска... И смъртта все не може да го улови. И смъртта все още не успява да ме улови. Докато тичам по него и не се обръщам назад.”

Твоята книга, Ники, има не нозе, а криле! Впрочем всичките ти книги... И те летят и намират дом в сърцата на читателите. Защото са истински, пределно и докрай, взети от самия Живот и все пак – съхраняващи любовта на сърцето и невинността на тази любов. Въпреки всичко, отвъд всичко...

Казано е:

"Ignorance is not knowing anything, and being attracted to the good.

Innocence is knowing everything, and still being attracted to the good."

(„Незнание е, когато не знаеш нищо и си привлечен от доброто.

Невинност е, когато знаеш всичко и все още си привлечен от доброто.”

- в мой превод от английски)

Светът има нужда от тази невинност, Ники, така че – продължавай да пишеш. И благодаря за всичко, което си написал и споделил досега!

 

Кристина Митева,

5 юли 2021, 

София