За НАШАТА МАЛКА СТАЯ – на Николай Владимиров

фотография - личен архив на Николай Владимиров

Разплаквали ли сте се над страници от книга, както от важен момент в драматичен филм? Ако не сте или рядко се случва – много е вероятно да се случи, докато четете тази книга именно... В нея има много Врати. Не към стаи и обикновени човешки жилища, а към светове, стаени в души – вселени. Светове, в които скъпоценни спомени от миналото оживяват, или по-скоро са все още настояще, почти, все още отекват гласовете от тях, и понякога раняват – и днешния ден... Като филм е тази книга, наистина. Редуват се сцени, образи, ярко-изобразени, запечатващи се в съзнанието. Страниците „прожектират” сцени, разиграли се на село и в града, в покрайнини и изоставени постройки, сред ливади и стърнища, които нараняват босите нозе, които хукват да препускат по тях, подгонени от нещо или просто жадуващи живота... Но само босите нозе, които са уязвими, пазят сърцето цяло. Живо, пулсиращо, обичащо...

В света ни има място, някак, за много светове. И много от тях могат да се съберат дори в най-малката и обикновена стая. В крайния квартал на града. В едно сърце, съхранило – не само като спомен – добротата, оптимизма, съхранен въпреки всички рани, силата на духа, помагаща на човек да се изправи след всяко болезнено житейско изпитание, топлотата на бабините приказки и песни, на детството, ухаещо на сено и съхранило песента на щурците в душата си...

В малката стая и в голямото сърце на Ники живее и едно агънце. 

„Същото както някога и никога непораснало. Препуска ли препуска... И смъртта все не може да го улови. И смъртта все още не успява да ме улови. Докато тичам по него и не се обръщам назад.”

Твоята книга, Ники, има не нозе, а криле! Впрочем всичките ти книги... И те летят и намират дом в сърцата на читателите. Защото са истински, пределно и докрай, взети от самия Живот и все пак – съхраняващи любовта на сърцето и невинността на тази любов. Въпреки всичко, отвъд всичко...

Казано е:

"Ignorance is not knowing anything, and being attracted to the good.

Innocence is knowing everything, and still being attracted to the good."

(„Незнание е, когато не знаеш нищо и си привлечен от доброто.

Невинност е, когато знаеш всичко и все още си привлечен от доброто.”

- в мой превод от английски)

Светът има нужда от тази невинност, Ники, така че – продължавай да пишеш. И благодаря за всичко, което си написал и споделил досега!

 

Кристина Митева,

5 юли 2021, 

София

За книгата "ЛЮБОВТА Е СЪДБА" - на Катерина Чучева

 

Книгата на Катерина Чучева „Любовта е съдба” (лирика и проза, изд. „Фондация Буквите”, 2012 г., художник: Симеон Инов) е красива „плитка” от топли стихове, посветени на любимия човек, на детето, на природата и на самия Живот. Да, Животът е главен герой в стиховете, заради обичта към него, заради осъзнаването на Мига (в който понякога е скрита Вечността), жаждата за Възраждане, отново, ден след ден – по пътеката към Сърцето и към Залеза... 

Красотата е насъщна в света, който тези стихове рисуват, насъщна като хляб.

 

„Искам да бъда до тебе,

когато си силен и когато си слаб.

Всеки миг да ти бъде потребен,

всяка дума да е като хляб.”

 

Нежност, страст, устрем, жажда, копнеж – все са имена на Любовта... Нейни нюанси, които опознаваме в нашия нелек, човешки живот. В стремежа към Съвършенство:

 

„Душата си в дървото ваеш

със толкоз много топлина,

живот с длетото си дълбаеш

в неповторима красота.”

 

Но Животът не е съвършен без щастие... А за една жена с топло сърце и богата на обич душа то най-често е свързано с мечтаната рожба на Любовта. Нека стиховете на Катерина говорят сами:

„Толкоз много любов и нежност

и безброй лелеени мечти

са събрали свойта безбрежност

в две топли детски очи.”

 

Топлата, сърдечна обич се превъплъщава и в любов към природата и преклонение пред нейните съвършени творби. В края на книгата, след стиховете, авторката споделя с нас в проза и някои свои моменти и вълнения от пътувания – в раздела „Родена съм да търся красотата” – в него става дума за Рила, за Швейцария, за пролетта...

Но къде са корените на тази душа, разперила криле към Красотата и Любовта, към Съвършенството на Живота? Отговорът можем да открием в стихотворението „Хубост”:

„Че баща ми е Балканът,

А пък майка – долината,

Че съм хубава, засмяна,

И със слънце във душата.”

Нека отзивът ми за тази топла книга, възпяваща чистата обич, завърши с цитат от великия поет на суфистите (мистици от Изтока):

"Любовта не е емоция, а самото ти съществуване."

Руми

Нека бъде така за всички! Такъв Живот е най-смисленият – изпълнен с обич, от родната земя до безкрая... Любовта е най-красивата Съдба!

Кристина Митева

юли 2021