На 14, 15 и 16-ти февруари 2021 г. можете да поръчате книгата и да я получите с отстъпка - за 11 лв. вместо за 15 !
Отзиви за книгата можете да прочетете ето тук:
http://kristinamiteva-writer.blogspot.com/2020/06/blog-post_29.html
А ето и линк към моят профил в сайта на издателството на книгата - "Либра скорп":
https://www.meridian27.com/author/kristina-miteva
Още текстове от книгата:
http://kristinamiteva-writer.blogspot.com/2020/04/blog-post_29.html
http://kristinamiteva-writer.blogspot.com/2020/04/blog-post.html - текст, посветен на д-р Стефан Черкезов, загинал като герой, в началото на живота си още, спасявайки десетки хора от горящ автобус, на 15 август, който е обявен за Ден на спасението в негова памет
пречиства душите тук, на Земята...
Бог сякаш се доближава и пита:
”Помните ли Закона на Любовта?
Нахранихте
ли някого с жито?
Дадохте ли на жаден вода?
Ще
забравите своята съдба,
ако вършите добри дела,
и по-добре започнете отрано...
Започнете още сега."
Август пече нашия хляб в пещта си
и напомня със звезден глас:
"Бъдете добри стопани на живота си!
Няма кой да стори това вместо вас..."
2019 г.
~
В реката на времето с бури се боря,
там аз отивам без куфар и пояс...
В реката на времето раждам се и умирам...
На брега – безвремие обич намирам
/текст на песен.../
~
Пътят е път, когато
е докрай извървян.
В посока – безкрая...
~
За Душата Вселената е поляна с цветя...
~
Вече зная, че хората могат да се променят коренно. Заради сбъдната мечта или заради голямо страдание... И понякога промяната наистина е за добро. Всеки от нас може един ден да бъде много по-различен... И по-добър!
„Неведоми са пътищата Божии“...
~
Когато човек е слаб, има нужда от вяра, надежда и любов. Дори да има любов – ако не достигат вяра и надежда, любовта е като със счупени криле. Затова са толкова важни вярата и надеждата, както и да ги връщаме на хората, които са ги изгубили някъде по Пътя си... Една прегръдка, една добра дума... Една мисъл, която вдъхва надежда... Понякога наистина променят нещо. Понякога вършат чудеса!
Християнството ми дава тази възможност и аз избирам да вярвам, че Бог е Любов. „Разтвориш ли ръцете за прегръдка – ти вече си удобен за разпятие.” Тези думи принадлежат на поета Добромир Тонев. Нека положим усилие да чуем зова на Доброто в душите си и да превърнем разпятието в прегръдка. С любов.
~
Когато не се чувстваш добре и губиш смисъла...
Спри и обикни.
И после продължи...
~
Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си! Дори и Пътят ти да е осеян с много грешки и дори грехове – вярвай в Доброто у себе си!... Дори и да не знаеш откъде идва то и накъде ще те отведе, ако го изявиш и последваш – вярвай в Доброто у себе си... То е там някъде, в Душата ти. То никога не умира. Вечно е... Само понякога е дълбоко скрито и забравено... То чака да му дадеш шанс. Чака и най-малката възможност да се прояви. Като сълза, когато се трогнеш от нещо... Като Дар, който да преобърне Живота ти... Към по-добро... Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си! И светът (ти) ще се промени.
~
Напомни си сутринта, че да си жив е велико! Че да си жив е постижение!... И дар. Ако трябва дори – напомни си, че може да няма утре... А после изпий кафето или чая си сладко, усмихвайки се... на когото и да е. На Живота най-добре. И ако всяка или почти всяка сутрин успяваш да направиш това – независимо дали си мъж, жена или дете – за теб ще казват: „Има златно сърце.”
~
Напишете нещо хубаво на някого, пратете цветя на любим човек, подарете нещо на непознат... Вариантите са безброй! А щастието „дебне” навсякъде... Нужно е само да имаме желание да направим някой друг щастлив и да оставим емоцията да се влее и в нашия ден...
~
Най-важно е самото познание за това какво е Любов в душата на човек, присъствието ѝ в живота по един или друг начин, самата способност да обичаш. Да обичам(е)... Останалото са подробности, по-малко или повече. И дори да се уплашим за момент от Живота отново – това няма да трае дълго, нито завинаги – стига да помним и носим Любовта в душите си.
~
И тъй като Любовта е едно от най-важните неща на света за всичко и за всички (почти) – то след фундаменталния екзистенциален въпрос, формулиран от Шекспир:
"To be or not to be?"
идва и следващия фундаментален въпрос:
To be or not to be in love?
~
Светът е умирал безброй пъти досега.
Всеки път, когато е умирал човек.
Всеки път, когато някой е губел вяра, надежда, любов...
Всеки път, когато родител е губил дете...
Всеки път, когато е започвала война.
И се е раждал също така безрой пъти.
Всеки път, когато се е раждал нов живот.
Всеки път, когато в душата на човек са се връщали силите и желанието за живот, както и вярата, че има смисъл. И че всичко ще бъде наред накрая.
Всеки път, когато майка и баща са плакали от радост, че прегръщат детето си...
Всеки път, когато е бил сключван мир. Отново.
Всеки път, когато е давана искрено прошка.
...
Книгата можете да видите тук:
https://www.meridian27.com/book/lyubovta-e-parvata-stapka-kam-bezkraya
и да поръчате чрез коментар тук, например.
Хубав август ви желая!
Кристина
<3
zapetaika-та съм, от blog.bg. Привет! Нещо не можах да се справя с другите предложения, затова Ви пиша като "анонимен" :) Нали може на "ти"?... Благодаря! :)) Кристина, за пръв те прочетох чрез последния ти пост в blog.bg, а после се захванах да те чета назад, но видях публикуван от теб този адрес и ето ме тук. Думи нямам! Идва ми всичко да цитирам. Много е хубаво, защото е откровено-съкровено. Християнско. Разпнато от любов. И прегръдка, и пирони. Продължавай все така, Кристина. Пиши, изливай се тъй че на Небето с наслада да те четат. И браво!!!
ОтговорИзтриванеСърдечно благодаря за силните, добри думи! Как да коментирам... Благодаря!!!
ОтговорИзтриване