Страници

понеделник, 29 юни 2020 г.

Нова, четвърта книга!






Книгата влезе в печат миналата седмица, тъкмо на 24 юни, Еньовден! Рисунката е дело на моя син, на 8 години... Любомир В. Йорданов е името му. <3
Публикувам я с издателство "Либра Скорп", гр. Бургас, на чийто екип сърдечно благодаря за  труда и доверието!
В края на тази седмица или началото на следващата ще е налична, на хартия... Тъкмо за началото на лятото... Нека е вълшебно то, и нека е лечебно, както и книгата!
Можете да ми пишете за поръчки (вече приемам такива). Цената на книгата е 15 лв., но до 8 юли има отстъпка - за 12 лв. може да бъде и във вашия дом! Текстовете са публикувани и в интернет и можете да ги четете и безплатно, но ще ви бъда благодарна да ме подкрепите, купувайки си книга на хартия. А и тя има друга стойност, още по-голяма...







Ето и някои от отзивите от други автори, за които сърдечно благодаря! :


„Кристина Митева е автор, който има мисията да лекува души, да прави света по-добър. Тя е сякаш сестра на Малкия принц...”

Стела Даскалова

~

Нейните думи винаги носят светлина! Тя е вълшебна писателка...”

Иво Иванов


~

„В континента на нейната светла душа, струва ми се, има и мъчителни територии; но къде ли ги няма. Тя е въодушевен пътешественик и минава и през тях – без страх. За да излезе пак на вечни поляни, където има и дъхави ягоди, и слънчеви петна, и радостен смисъл.”

Калин Терзийски

~


„Заглавието показва ясно каква ще е книгата. Спри се на него, преди да я разгърнеш. Без да гледаш хронометър, замисли се по него поне 21 секунди. Няма да са малко – ако отделяхме по толкова на денонощие (за подобна мисъл) в забързаното си ежедневие – вселената, в която живеем, щеше да е по-различна.
Когато оставиш книгата, гарантирам – ще си по-усмихнат/а към всичко наоколо.”

Стефан Кръстев

~

„Новата книга на Кристина може да отвори и най-заключените сърца. Вярата в хората, отвъд думите, е толкова силна, че заразява... Без да насажда убеждения и внушения, тази книга е Любовта, която е нужна на всеки. Тази, заради която плътта се превръща в душа и обятие.”

Николай Владимиров













събота, 6 юни 2020 г.

"Крилете ѝ не са в земята"...



Задушница

Земята спи и сънува
на мъртвите мечтите
и тихо се вълнува
за погребаните в нея, за съдбите...

Тя знае - ще дойдат хора сутринта
със запалени свещи и малко храна,
ще полеят гробовете с вода и вино,
ще скърбят за непростени и неизживени неща...

Земята спи сега и сънува,
че плътта е само дреха,
а душите вечно съществуват -
тя знае, че от тази утеха
нуждаят се хората,
и без нея не могат да се помирят със смъртта,
нито с раздялата, нито с умората...

Ноември. Гладни птици и есенен вятър,
опадали листа и бели мъгли...
Мъдрият казва ни: “Животът е театър.”
Но земята попива сълзи...

Задушница... Сега сънува земята -
насън мечтите на мъртвите сбъдва -
те отново са децата,
които нейде на бял свят се раждат
и Животът пребъдва

~

Полетът на душите
 
Кафето и виното са за живите,
както и мислите - бодливите,
в ума накацали "по жиците"...
За мъртвите остава полетът на птиците...

 
За живите е и шума на улиците градски,
а също препирните адски,
радостите, скърбите, сълзите,
и сметките, баланса, размислите,
плановете, скиците...
За мъртвите остава полетът на птиците...

 
Чуват ли вятъра в житата
и тихия повей сред камъните вечни?
Имат ли нови очи за красотата?
Отлита ли някъде далече,
далече душата?
Едно е сигурно -
крилете
ѝ не са в земята.