Имам една мечта...

/ подобно на Мартин Лутър Кинг /

...Повече да не се създават - за киното или в реалността - филми на ужасите. И вече съществуващите да престанат да съществуват. А също и наркотиците, и техните "барони", а също и всички видеа по света с насилие или с некрасивата страна на "любовта"... Да няма повече никакво насилие - нито над дете, нито над животно, растение, човек или каквото и да било друго живо същество... Да няма повече убийства, нито самоубийства... Нито подигравки, нито надменност, нито "академични" спорове и тонове безсмислие и слабост... Нито бесове, нито безплодие... Да има поляни... Да чувам смях на деца, на възрастни, всички да са добре, да имат нужното (и не повече, защото излишното тежи на Живота)... Да е топло времето, да има вятър, шум на реки, облаци в небето, звезди... И много цветя... И целият свят - чист, като сълза, като новородено... Без следа от миналото, от войни... Пълна забрава на Злото. Дори на думата "добро"... Само на думата - вече станала излишна, така естествено да дишат хората и Животът на Земята доброта... Чувстваме се свързани, "преливащи" един в друг (като съзнание и мисъл, и чувство), и е отпаднала нуждата от себедоказване, и няма вече (само)изолация... Самотни хора вече няма... ...Представям си как си седя на поляна (и целият свят е такъв вече!) и някой ме пита: - Малко баница или сладко, да ти подам ли? (явно има и маса до нас...) А аз се усмихвам и казвам: - Не, благодаря. Този хляб е толкова вкусен. Една ябълка имам за по-късно, повече не ми трябва... ...Пеперуда каца на ръката ми... ...Идва дете до мен, прегръща ме, прегръщам го, целувам го по косите, тича пак да играе... Чува се неземна музика отнякъде, гайди, после гласове (всяка красива музика е неземна) и топлина се разлива в душата и тялото... Огън, но животворящ, всяка болка се е стопила... Хората танцуват, вече е "общоприето" - всички правят така, по всяко време, навсякъде, във всяка общност по Земята - млади и стари, само неродените - в утробата танцуват... и сънуват... че ще се родят в свят без болка... И така става наистина! ...И кръвта тече само във вените, в тялото - всичката! Не се пролива навън... не попива в Земята... Само роса има, рано сутрин. Косите си сплитам, и боса тръгвам нанякъде и аз.... Слънцето топли, не изгаря, а грее... и сърцето изцяло е топло, винаги... Студът е отстъпил, останал далече в спомените на света, но съзнанието вече е забравило... И всички са живи и здрави...

В ЕДИН СВЯТ, КОЙТО Е ВЕЧЕ УЮТЕН.


16 януари 2020

 /снимката е моя/