корицата
ЗА ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ КОРЕНИТЕ, МАЙКАТА ЗЕМЯ И ... САМИТЕ
СЕБЕ СИ
Книгата
на Венцислав Огнянов „7 дни на село” е първата му творба, оформена като книга и
представлява един еклектичен разказ – както го нарича сам авторът: „пътепис
с научно-поетичен характер и
метафизична походка”. Той е опит да
се забави забързаното ни ежедневие (клише, но вярно!), да се намерят основите и
устоите на живота в самите нас, в естественото ни състояние, да се открие и задържи
умението да живееш „тук и сега” – в настоящето, в сегашния момент, с който
единствено истински разполагаме (и който често пропускаме, заради мисли за
миналото или бъдещето), и не на последно място – да се преоткрие връзката с
Майката Земя, както красиво я наричаме понякога, сякаш като индианците, която
съдържа и пази в себе си всички лекове за нашите, човешки болки, и ни очаква,
за да ни ги дари... В природата можем да видим едно от
лицата на Бога, както в изразите на чиста Любов, а „усмивката” на Създателя ни
можем да съзрем в изобилието от плодове и билки, чрез които да се свързваме с
по-висши и чисти нива на съзнание – ангели-архитекти и духове-покровители на
растителния свят…
Авторът
е млад човек, който чувства вътрешна потребност да се върне на село, към
корените си и към чистотата на природната красота, за да почерпи сила за Живот
и да разбере важни истини, съзерцавайки я. Истински подвиг в днешния свят,
подчинен повече на материалното, отколкото на духовното, е да чуеш и най-вече
да последваш този съкровен зов на сърцето си, от който сякаш няма полза (в смисъл
на: „изгода”), освен за Душата... Във време, в което онлайн-общуването измества
онова, което е „очи в очи” и в което се създават и се търсят най-вече
смартфони, таблети, триизмерно кино и все по-нови технологии, комуникации и
удобства, както и все по-високи заплати (в града), за да има средства за повече
консумация, някои хора все пак избират да се „върнат обратно” – тоест
предпочитат живота на село – да го живеят и опознаят по-добре. Венци Огнянов е
един от тях. И с по детски чист поглед и любознателност наблюдава всичко наоколо
– из страниците и думите му можем да съзрем силует на сърна, огряна от слънцето
в планината, приличаща на горски дух; котка, промъкваща се грациозно в селския
двор; шипков храст, с чиито бодли трябва внимателно да се справяме, досущ както
с житейските предизвикателства; ранен на пътя таралеж, на който авторът помага;
орхидея-късметлийска, оцеляла като по чудо, близо до офроуд-следи от гуми; две
съседни ябълкови дръвчета, раждащи различни на вкус и вид плодове, но живеещи в
хармония едно до друго; красиви утрини и залези, „отпивани” с чаша ароматно
кафе или чай и какво ли още не... в същия този дух. А в центъра на всичко това
– едно село със седем махали и една стара къща. И един човек, който, между
разходките сред природата и упражненията по йога, се опитва да помълчи сам със
себе си и да си припомни какво е да живееш в най-вълшебното време и на
най-вълшебното място – „тук и сега”, също като децата. В книгата има и пътуване
във времето, освен в пространството – защото Душата има спомени, и паралелно е
тук, и в миналото, и в бъдещето дори. И може да вижда едно място по различни
начини, едновременно... Как? Това е само една от загадките на Живота ни, който
крие много за онзи, който започне да търси и изследва – себе си и света.
В
тази книга е събрана и Мъдрост – и то всеобхватна и „пътуваща” през различни
векове и краища на света... Смесваща наука и вяра в една неразривна смес –
нуждата на човек да разбере по-добре и в дълбочина света около себе си (и самия
себе си) – такъв, какъвто е създаден още от „време оно”, тоест от Бога. А Той
всъщност е на първо място, и така би трябвало да бъде: „Винаги и навсякъде,
в пътуването навътре и навън, единственото от значение е усещането за
свързаност със Създателя. Кабир обобщава: “Както
реката се влива в океана, тъй и моето сърце прониква в Тебе.” В
следващите редове ще намерите мъдри слова, цитати и изводи, направени от
Учителя Петър Дънов, от източни суфи-мистици, от индийски свещени книги и
текстове, както и от наши, съвременни енциклопедии. Всичко това е събрано и
„миксирано” с истинска любов към природата от автора, а също и с искрено
желание за естественост, простота (в най-хубавия смисъл на тази дума), живот в
настоящия ден, без претенции и непосилни стремежи, и не на последно място – за
себепознание. Защото осъзнаването: „аз знам, че нищо не знам” (Сократ) е само
първата крачка... И дългият път предстои. А той със
сигурност ще е изпълнен с чудеса. Особено, когато разчитаме на тях.
Кристина Митева,
редактор на книгата (и автор на други
книги),
18 декември 2018
стих от първата книга на Венци със стихове и кратки разкази
През април в Смолян ще има и фотоизложба със снимки, правени от автора :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар