Как се разказва
на роден език за пътуване до далечна страна с много различна и богата култура?
Има поне два начина – сухо, с много факти, които правят четенето по-трудно и
тромаво, или пък по-емоционално и лично ангажирано, така че човек да види
страната през очите на пътешественика, който я описва, сякаш е до него... В
книгата си „Светлина от Изтока”, посветена на 3-годишния й престой в Китай,
Наталия Бояджиева е по-близо до втория вариант, но в страниците й няма
прекалена емоционалност, а една прекрасна умереност, която прави четенето
наистина много леко и приятно, и подбужда към размисъл... Езикът й е поетичен, което
донякъде навярно се дължи на факта, че авторката е филолог, но това е и дарба –
винаги ценна. Акцентът неизменно е един – самият Китай и неговите жители.
Тази
книга мислено пренася читателите си далеч от дома и разказва сладкодумно за безбройните
чудеса и съкровища на древната китайска култура. Без да идеализира, но и без да
омаловажава нищо. Със стремеж да разбере непознатото и с искрената
любознателност на дете, което тръгва на училище. А училището е самият живот за
хората с отворени сърца и умове, сред които със сигурност е и Наталия. Както
казва самата тя: „Най-ценното на
пътуването е способността да преживяваш ежедневните неща като за първи път, да
бъдеш в позиция, в която почти нищо не ти е познато. Не правихме детайлни
предварителни проучвания, особено за най-прочутите места, именно заради
свежестта на впечатленията и изненадата на първопроходеца.” И сякаш и ние,
читателите, виждаме заедно с нея Великата китайска стена, многобройните статуи
на Буда, разпръснати в най-различни храмове, планини и възвишения с
изключително поетични имена, разхождаме се с нея и опознаваме градове,
крайбрежия, старинни места, модерни музеи и местни хора... Заедно с Наталия научаваме за червените пликове с пари, които се подаряват на близките хора по празници и за червените булчински рокли, защото този цвят е символ на щастие за китайците, за лунния сладкиш, който си приготвят в средата на есента, за винарските райони, които се учат от традициите на напредналите в това отношение страни и вече им съперничат по успехи, за ходенето на плаж нощем... Докосваме се до
душата на Китай.
Този
пътепис е като приятелски разговор и затова читателя не се замайва от пъстрия
калейдоскоп от факти за отдалечената от нас (не само географски) азиатска
страна, а я опознава истински. Бих прочела страници, написани по подобен начин,
за което и да е място по света, дори за целия свят! Чрез силата на словото
човек може да пътува – и във времето, и в пространството, и да се издига над „праха
на ежедневието”, в света, който виждат птиците при полет...
Освен това книгата е много добре оформено издание, придружено от диск с радио-репортажи, а корицата е дело на дъщерята на авторката - Емилия, която е художник и също е била на това пътешествие до Китай.
Освен това книгата е много добре оформено издание, придружено от диск с радио-репортажи, а корицата е дело на дъщерята на авторката - Емилия, която е художник и също е била на това пътешествие до Китай.
Да,
светлината се ражда на Изток – факт, който е дал красивото заглавие на тази книга,
за която ви разказвам и споделям днес. Но топлотата е това, което свързва
хората, където и да се намират по света, в единно човечество. Именно такава
топлота има в книгата на Наталия.
„Всяка страна има тъмно и светло лице. Аз
избрах да общувам със светлото. В драматургията има предпочитание към така
наречения „лош” герой – смята се, че неговият характер е по-противоречив и
развитието му – по-интересно за проследяване. Моят интерес обаче е провокиран
много повече от добрия човек – не по-малко дълбок и сложен като душевност.
Навсякъде има добри хора и аз вярвам, че са много.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар