Книгата "Ферма за лица" (издателство "Монт") неотдавна излезе от печат. Тя е с подзаглавие „Репортажи от Платония” и е първа от запланувана поредица. Фантастика
е. И то наистина добра! :)
Авторът е Стивън Крос
- нов псевдоним на Стефан Кръстев, който вече има верни (по)читатели. По мое
мнение заслужава още повече такива да има в бъдеще, и му ги пожелавам!
Този път няма да пиша
от себе си за новата книга, която вече прочетох и харесах истински, нито ще
цитирам пасажи от нея, макар да има много силни моменти, които си заслужават
цитирането, но те са втъкани в цялостния текст и неговата логика и най-добре
стоят там, в „потока” на книгата и на авторовата мисъл. Затова – препоръчвам –
прочетете я. Както във всичко, написано от този автор, има много оригинални
образи, брилянтни обрати и прозрения, многопластови теми, развити от едно
безкрайно въображение, което обаче има своята изключителна логика и което умее
да ни води по редовете и страниците с лекота... По време на прочита на книгата,
а и след това - има върху какво да се замислим, наистина.
Та – този път реших
да дам думата на самия автор и ето какъв разговор се получи:
Кога и как се роди у
теб идеята за Човечеството на Платония? И има ли по-специален смисъл в това
име, което си избрал за бъдещото човечество - Платония?
Да, Платония е
поредния опит да се създаде идеалната държава, вдъхновена от "Държавата" на Платон, а с
цялата си мъдрост Платон е вдъхновил и Хитлер, още много диктатори, но също тъй
и мечтатели, жертвали живота си за един по-добър свят. Идеалите се извращават
при реализацията си, а при бъдещата технология - реализацията на каквото и да е
било изглежда много лека, особено на идеалите, защото те вече са изчерпани и
заменени с консуматорство. "Ферма за
лица" е само първата книга от "Репортажи
от Платония", в следващите ще описвам още по-подробно този иначе
колоритен, но въпреки това тоталитарен свят.
Ако би могъл да
заживееш в онази бъдеща епоха, която описваш, вместо в сегашната - би ли го
направил? И в коя роля в бъдещото общество можеш да си представиш себе си?
Не, не бих заменил
своето време с живот в Платония, сега поне още имам сърце, което да се бунтува;
в онзи подреден свят няма да намеря своето място, но по един начин пак си живея
там. Книгата е преди всичко социална сатира и това, което се случва там е
заченато днес. Сигурно ще съм Александър, а Рапошляв прилича на някой от
хейтърите в блог.бг. Всъщност прототипът му си е точно от там.
"Всичко тече,
всичко се променя", а от друга страна: "Историята се повтаря" и
"Всичко ново е добре забравено старо", и в този смисъл - докъде
мислиш, че може да стигне човечеството в бъдеще? Дали би могло да бъде напълно
различно от всичко, което познаваме от миналото и настоящето, и дали би се
запазило винаги нещо, нещо от същността /на човешките общества/? И кое би било
то - "вечното"?
Напълно различно
бъдещето няма да е, но все се надявам, че ще превъзмогне старите си грешки и на
мястото на Платония, ще бъде съградено нещо друго - по-човешко, но пак толкова
прогресивно по отношение на машините и творчеството. Защото все пак в Платония
има едно добро нещо и то е художествено творческата фантазия - колкото и
цензурирана да е, все пак я има. Може би това ще спаси и героите ми, и света
изобщо.
А смъртта мислиш ли,
че може да бъде "победена" от човека? Или никой напредък не може да
помогне в това отношение, според теб?
Първо трябва да си
отговорим какво е животът. Безсмъртие на паметта и в поредицата
"Репортажи от Платония" е описана. Не е далечна от представите ни и научните достижения.
Паметта се записва като програма, а с нея и всичките ни преживявания. Все пак
мозъкът е само един носител. И няма да е толкова сложно технологически да се
направи. Но дали това е безсмъртие вече е сложен въпрос. Искрата - много често
ще я споменавам, без отговор какво е тя - виталната сила, Животът, който не
можем да създадем... Дали някога ще го опознаем не зная, нямам отговор на този
въпрос. Едва ли и ще имам, но той ще ме вдъхновява.
Кога да очакваме
следващите "Репортажи от Платония"? И имаш ли вече представа от колко
книги ще се състои поредицата?
Зависи много и от
интереса на читателите бъдещето на поредицата. Ще ти кажа само, че втората
книга от нея е още по-хубава. При теб първо ще обявя официално и заглавието й.
Казва се "Резерват за души". В книгите
няма последователност. Има мета връзки - не е важно коя след коя ще се чете, всяка
е завършена за себе си. Имам и още една почти завършена книга, както и една, чийто
сюжет вече е ясен - ще се допълват малко по малко, докато се получи цялостен
образ на този бъдещ, огледален на нашия, свят. Хората ще се бунтуват, ще се
обичат, ще губят в борбата си срещу системата, но ще са щастливи въпреки това.
Ще има още невероятни фантазии, повечето научно възможни, ще има и много ирония
за действителността, ще има личности, въпреки крайната кибернитезация. Толкова
много са, че не знам откъде да започна... Времето ще покаже колко ще са книгите
от поредицата. И читателския интерес.
P.S. Друго интервю със
Стефан Кръстев можете да прочетете тук, а от тук можете да разберете кои са
любимите му български исторически книги. За неговите книги „Ромфея” и „Ням свят”
също съм написала по няколко реда преди време.
Авторът и книгите му имат свои страници във Фейсбук - можете да го потърсите там, а ето и един от блоговете на Стефан: stefankrastevcefules.blogspot.bg
Книгата, за която стана дума в тази публикация, можете пък да намерите например тук:
Приятно четене! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар