Най-ценното признание за една книга е от Читателите !

Колебаех се доста време дали да споделя отзивите, които получавам за мои творби, защото са някак много лични, но... реших да споделя част от тях сега!
Първата ми книга е "Планетата Земя е тъжно-синя" /изд. "Захарий Стоянов", София, 2014/, а втората - "Слънчогледите се прераждат в слънца" /ИК "Виделина", София, 2016/:

"Прекрасна творба си сътворила, Криси!

Има приказна магия в умението ти да преплиташ безкрая на космоса, планетите, галактиките, времето със земното, човешкото, познатото, сегашното. Движението и спокойствието.

Много фино съчетаваш описателните разяснения, разсъждения, изводи с разказа за конкретни действия на конкретни хора.

По вълшебен начин успяваш в кратък текст да видиш и да изразиш сякаш целия смисъл на живота, на света, на вселената, на човека, на Всичко. И да предадеш своите послания и прозрения.

Всичко, което си написала, е красиво, но има изрази, които са открояващо се скъпоценни."

Даниела Василева, за разказа "Сътворение" от втората книга

~

"Криси, прочетох всичко. Освен да ти пожелая успех, друго нямам какво да ти пиша, защото всичко е ясно, така си го написала, че да завладее всеки. Излишно е и да го тълкувам, защото няма за тълкуване. Невероятно е умението ти да говориш ясно за сложни неща"

Стефан Кръстев, писател, за втората книга

~ 

"Прочетох разказа ти, Крисче... плаках, плаках... Това е "писмо от Всетвореца" за мен, към мен... Познах се, познах Вас - хората, които обичах още преди да срещна..., които ми помагате да се родя съвсем във Него... Видях хилядите томове мъдрост, изписана през вековете от Посветени и Докоснати... в един разказ, преливащ от Съзидателна Любов. Благодаря за ласкавото насърчение и прелята сила и разпознатата музика в душата ми... и преумножената Вяра в явлението Тринити...и децата и Новият свят. <3
Този разказ е Алфата и Омегата, Кръгът... Всичкостта! Вечността! Благодаря ти за изцеляващите сълзи...!<3

Светли Иванова, за "Сътворение", от втората книга

~

 

"Отдавна не бях чела толкова близки до моята душевност размисли. Дълбоки, като най-дълбокото място в един водоем. Многопластово и възвишено, към което всъщност е устремена със създаването си една душа.
Браво!!!"

flymore.blog.bg, за есе от втората книга

~

"Беше удоволствие да прочета тази книга. И втората книга на Криси „Слънчогледите се прераждат в слънца“, както и първата "Планетата земя е тъжно синя" е вълнуваща поетична проза. Вдъхновена! Всяко есе е повод за размисъл. Затова не можах да ги прочета наведнъж. Как да не се замислиш над думи като: „Щастието идва винаги само. Когато човек е готов за него.“ Непрекъснато чуваме, че сме едно, че трябва да се усещаме като част от цяло, но Криси добавя: „... но значим за това цяло и свободен, със своя собствена воля и принос, а не малък и незначителен.“ А в друго есе „За своето място под Слънцето“ доразвива мислите си – че когато намерим безценното в себе си, дори това безценно да изглежда дребно умение, точно то ни гарантира мястото, където ще се чувстваме полезни, ценни и щастливи, защото това е нашето място и сме незаменими на него.
Впечатляващи са и отзивите за книги. Със своята чувствителност авторката улавя посланията и ни ги представя!
От стиховете също струи любов, мъдрост, усещане за вечност и безкрай и това ни извисява!
Благодаря ти, Криси, за удоволствието да прочета твоите вдъхновени текстове.
Попътен вятър на книгата и много читатели!"

Елена (Хел)

~

"Една прекрасна книга с малко текст и много съдържание. Благодаря на Кристина за това, че толкова красиво описва всичко, което е освен в нейната и в моята глава. Препоръчвам с две ръце!"

Радина Галова, за "Слънчогледите..."

~

„Започнах да чета твоята книга. Прочетох първите две части от триптиха. Пишеш разкошно. С много чувствителност, нежност, изящност. С много от мислите, изказани в книгата съм съгласен, и съм си казвал: и аз мисля така. Трогателност, доброта, мекота, болка... Имаш безупречен словоред. Благодаря ти още веднъж, че ми подари книгата! Истинска литература е...”

Върбан Колев, поет, за първата ми книга

~

 

"Прочетох ги и двете книги, исках в очите да ти споделя възхищението си от словото ти. Ще го направя сега: докосна ме!"

 Васко Мавриков, ТВ-водещ (предаването "Резонанс" по "Евроком")

~

 

"Когато си купих книгата на Кристина "Планетата Земя е тъмносиня", първо я прелистих няколко пъти, после реших да започна да я чета от втория разказ. Защото неговото заглавие носи самата книга. Което си е един вид подсказка, че би трябвало да е най-хващащият. Но не стигнах до него. Думичката "феникс", която е заглавие на първата новела от книгата на Криси, по неизвестни и за мен причини ме спря. И не стигнах до "Планетата земя е тъмносиня". Останах с "Феникс". Много дълго време. И понеже не искам думите ми да изглеждат нито приповдигнати, нито изсмукани от пръстите, ще напиша какво почувствах, а вие сами си направете изводите. Прочетох го и погледнах часовника, беше два след полунощ. Шумовете навън бяха утихнали, София спеше, а аз се усмихвах над обзелото ме усещане. Чрез трийсетината страници си бях припомнила всичките си дългогодишни лутания, многобройните си търсения и много от изводите, до които бях стигала след месеци и години на размисъл. .. Няма да цитирам нито едно изречение от "Феникс". Защото нито едно изречение не е отделно от останалите. Не съм и предполагала, че погледът към живота ни отгоре, от птичи поглед, може да е толкова обикновен и заедно с това толкова зареждащ . Свършваш с четенето и си мислиш " Да, бе, нищо не е преувеличено, а звучи като невероятна приказка! " Та, ако ви се чете неизмислена приказка за живота, "Феникс" е точно за вас. И не се притеснявайте, ако накрая не сте в състояние да кажете с какво толкова ви е хванал разказът. И аз не знам. И си го признавам. Признавам си също така, че го прочетох още един път и после повече от три седмици отказвах да продължа с останалите разкази. Стоях си с птицата Феникс. И ми беше хубаво."

Румяна Иванова 

~

"Криси, Благодаря ти! Много мило, получих книгата ти с прекрасно посвещение! Направо съм трогната...Не съм я прочела цялата, но някои неща, страхотни са, малко хора могат да покажат душата си - "Ето, това съм аз, и с мечтите си, и с болките, и със сенките, и с любовта си, важното е накъде са вдигнали поглед слънчогледите..." Благодаря ти, аз работя в музея само през почивните и празничните дни, но когато решиш - заповядай. Музеят е обновен, прекрасен и много повече посещаван. Желая ти много светлина в душата и продължавай да пишеш "с перо от крило на ангел", добре ти се получава..."

Радосвета Георгиева, от Музей "Чудомир", гр. Казанлък

~

"Здравей Крис! Бях доста заета тези дни и все отлагах да ти пиша. Искам да знаеш обаче, че прочетох всичко внимателно и всеки път плаках.

Да, способна си да накараш човек да се развълнува толкова, че да се разплаче.

Благодаря ти.

Прекрасно е това, което си написала.

Поздравления!

Как успяваш да обхванеш всяка сфера от живота и да опишеш всяко усещане и чувство, което вълнува нас, хората... Не си пропуснала нищо."

Естер Христоскова

 

~ ~ ~

Благодаря ви за отзивите, скъпи читатели!!! Те са безценни за мен, наистина.

Вече зная със сигурност, че не живея напразно... Благодарение на вашите думи.

Впрочем тези две мои първи книги, за които са отзивите по-горе, са само по стотина страници... Не са никак обемни, което считам за свое постижение.

Още веднъж - сърдечно благодаря, и до нови срещи! Някъде там... сред страниците на книгите. Или пък на Живота... Все едно - важното е Душите да се срещат.

С обич,

ваша:

Кристина