Предисторията на „Слънчогледите се
прераждат в слънца”
Попаднах
на нея или тя на мен, а може би и двамата на онова, от което духовните ни
търсения имаха нужда, в началото на блог-манията в България, когато фразата
„Блогвам, следователно съществувам” придобиваше популярност у нас. Тогава
думите ни излизаха от прашните чекмеджета и с тях започвахме пътешествия, в
които откривахме приятелство, любов, омраза, войни. Не само журналисти,
писатели и поети, а всеки, който имаше нужда и онази твърде малко позната сила,
която се нарича талант, смелост и сърце, намираше свои читатели. Откровеността навлезе
в масовата култура, интимният характер на личния дневник се промени, стана
публичен. И тъй опознахме много нови ценности, човешки ценности, за каквито по
принцип не се говори и каквито повечето притежаваме, но си мислим, че те са си
за нас, не вълнуват никого, чужди са му, а те са си наша лична особеност.
Блоговете разбиха тази масова заблуда. Най-вече искрените и чисти блогъри,
които описваха какво им е и какво мислят, точно така, както го мислят, без да
са роби на литературна форма или философска система, в стил, който би звучал
наивистично, ако не беше най-удачния за времето, за новото предизвикателство - новата
литературна форма – блог-публикациите. Онези, които имаха куража да бъдат себе
си, които имаха харизмата с това да затрогват и да завладяват и които бяха
достатъчно чисти, за да има нужда от тях търсещия и изстрадалия - те направиха тази нова крачка в новата
стилистика на интернет литературата.
Една от
тях е Кристина Митева. Създател на проекта: „Един
от нас споделя”, тя е всъщност и първият от нас: Един, който сподели.
Споделяше
възгледите и мечтите си, споделяше душевните си терзания и надеждите си. В
детинско наивен маниер, твърде дълбоки неща, дори и за възрастен. На пръв
поглед познат мироглед, всеобщ, но написаното от Кристина интригуваше и колкото
повече я четяхме, толкова по-добре разбирахме колко още има за разбиране. Все
неща, които може и да сме си помисляли, но бързо сме насочвали мисълта си в
друга посока, считайки че всичко е ясно, че нищо повече няма да открием. Не е
така, винаги има какво да се открие. Винаги има ново и никога няма ново. Нов е
само начинът, по който изживяваме нещо и по който го интерпретираме.
Защо
пиша толкова за блога на Кристина Митева и по-малко за книгата? Книгата ще я
прочетете. Няма смисъл да обяснявам нещо, което обяснява. Есетата са в духа на
онези блог-постинги, които тогава й спечелиха много читатели, с които хиляди
живееха, обясняваха си живота, спореха. Настоящата книга е едно продължение на
блога, преминаването му в нова форма – книгата. Като че ли най-значимото е
пресято, с годините на съзряване на Кристина, с живота, с множеството й
дейности, за да бъде интерпретирано и да достигне висотата на посланията,
споделени тук.
Книгата
е и с името на онзи първи неин блог: „Слънчогледите
се прераждат в слънца” - тъй както онези нейни постинги се преродиха в
книга, тъй както устремената натура се преражда в мечтите си.
Това е
духовна книга, книга за най-широка читателска аудитория. Книга, която показва
полезните неща за духа, които са заложени в основата на умението да живееш.
Оттук
нататък - насладете се - Кристина Митева всичко е казала: ясно, разбираемо и
затрогващо.
Стефан Кръстев, писател
~
Eдин вдъхновен, нежен и развълнуван текст е
сътворила отново Криси. Аз знам нейната душа – доколкото може един човек да
знае душата на друг. Знам какви сили я движат. Те са добри сили.
В континента на нейната светла
душа, струва ми се, има и мъчителни територии; но къде ли ги няма. Тя е
въодушевен пътешественик и минава и през тях – без страх. За да излезе пак на
вечни поляни, където има и дъхави ягоди, и слънчеви петна, и радостен смисъл.
Аз не разбирам много от духовно
и материално. Вечно мисля за това дали са едно или са две неща. Но когато мисля
за Криси, аз все пак се сещам точно за духовното. И ми става приятно. На
сърцето.
Калин Терзийски, лекар и писател
~
Отзиви от читатели:
"Отдавна не бях чела толкова близки до моята душевност
размисли. Дълбоки, като най-дълбокото място в един водоем. Многопластово и
възвишено, към което всъщност е устремена със създаването си една душа.
Браво!!!"
Браво!!!"
~
Беше удоволствие да прочета тази книга. И втората
книжка на Криси „Слънчогледите се прераждат в слънца“, както и първата
"Планетата земя е тъжно синя" е вълнуваща
поетична проза. Вдъхновена! Всяко есе е повод за размисъл. Затова не можах да
ги прочета наведнъж. Как да не се замислиш над думи като: „Щастието идва винаги
само. Когато човек е готов за него.“ Непрекъснато чуваме, че сме едно, че
трябва да се усещаме като част от цяло, но Криси добавя: „... но значим за това
цяло и свободен, със своя собствена воля и принос, а не малък и незначителен.“
А в друго есе „За своето място под Слънцето“ доразвива мислите си – че когато
намерим безценното в себе си, дори това безценно да изглежда дребно умение,
точно то ни гарантира мястото, където ще се чувстваме полезни, ценни и
щастливи, защото това е нашето място и сме незаменими на него.
Впечатляващи са и отзивите за книги. Със своята чувствителност авторката улавя посланията и ни ги представя!
От стиховете също струи любов, мъдрост, усещане за вечност и безкрай и това ни извисява!
Впечатляващи са и отзивите за книги. Със своята чувствителност авторката улавя посланията и ни ги представя!
От стиховете също струи любов, мъдрост, усещане за вечност и безкрай и това ни извисява!
~
Няма коментари:
Публикуване на коментар