Днес ще
ви разкажа за своето вълнение от четенето на „Кривата на щастието / За спорта, Вселената и всичко останало...”
на Иво Иванов, която ми бе подарена
на 33-я ми рожден ден.
Иво
Иванов разказва истории от света на спорта.
Не,
по-правилно би било да се каже така: Иво Иванов пише за Душата на спорта.
Спортистите, както всички знаем, работят най-вече с тялото си и развиват
неговите способности. Но Иво ни разказва най-вече за душата, която обитава това
тяло. И която също развива своите дарби, бидейки душа на спортист. Оказва се,
че в света на спорта има много душа... Не по-малко, отколкото в света на
изкуството, например. Или в който и да било друг свят... Което бе донякъде
изненадващо откритие и прозрение за мен, както би било навярно за всеки, който
не се вълнува особено от спорт. Но всеки би се развълнувал от разказите на Иво
Иванов за него. И ще ви кажа защо.
Иво
пише изключително увлекателно и майсторски. Стилът му е особено оригинален – и
то по различен начин, във всяка една история, която разказва. Той пише така, че
дори марсианец с болки в корема би забравил за тях и би се загледал с интерес и
вълнение в най-обикновен гимназиален баскетболен мач в Канзас Сити (където
впрочем живее Иво), както би се изразил самият той.
Иво разказва
истински истории, освен това. Разказва за Живота. И като че ли в уравнението на
щастието, което само по себе си е най-голямото неизвестно и променлива в Живота
– може да има само една или най-много две константи. И те са: доброто начало,
заложено в човека и неговата воля. Воля за развитие и себеизява – в най-чист смисъл.
Чела
съм много книги, от дете чета какво ли не, но никога, наистина никога не съм
плакала толкова над хартия, с напечатани думи по нея. Може би, защото
историите, които разказва Иво, са като късометражни филми, които сякаш можем да
гледаме още по време на снимачния процес. Или като блус в задимен бар, „където
като самотни старци идват да пият до забрава най-тъжните спомени”... А ние
просто стоим притихнали и слушаме. Тоест – четем...
Историите
на Иво, освен за блуса в човешкия живот, разказват най-вече за още едно нещо,
което е от ключово значение в него – а именно: добротата. Онази, която е
безмерна, но чрез която единствено си заслужава да „измерваме” един човек. И
един живот. И ако тя е повече в света, тогава тъгата ще намалее. А това
автоматично означава, че Иво в такъв случай би продължил да разказва основно за
едно – за доброто начало в човека. За надеждата, колкото и да е наивна на пръв
поглед, че то ще „победи”. Ще оцелее. И ще ни направи истински живи. За това
Иво умее да разказва най-добре.
По пътя,
наречен Живот, никога не липсват препятствия, и дори най-добрите (спортисти и
хора) понякога се спъват и падат. И именно затова човещината е най-важна. Не
победата. Човещината. Така звучи посланието на Иво и тази негова прекрасна
книга в моето съзнание. Искрено му благодаря, че я е написал. Именно такива
книги могат да развълнуват и някой, който тепърва предстои да се роди. Защото са извън времето. Защото разказват искрено за Живота, а някои неща в него са постоянна величина. Само те могат да ни бъдат опора и да ни дадат ориентир винаги, когато се нуждаем от това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар