За немия свят на Стефан Кръстев

Чуйте немия свят... 

Да си писател основно значи да имаш въображение - а това на автора на поредицата „Ням свят”, Стефан Кръстев, е сякаш безгранично. Във футуристичната приказка-легенда обаче то е подплатено с дълбоки прозрения, засягащи съвсем реални и познати на всички ни неща. Като например това: „Имаме си глас изглежда само, за да премълчаваме.”

Светът, роден от въображението му, е като пясъчен часовник, току-що обърнат наопаки. Той е много близо до митологията, но тази, която изгражда автора в „Ням свят” е огледална на познатата ни – тук небесата са място за адски мъки, а чрез раждането си в немия свят (всъщност „този свят”) душите правят първата крачка към спасението си, което се постига в Блажените равнини... Тук ангели и серафими няма, но затова пък има Скални вълци, Призрачни хора, Змейови дървета и Шепнещи въглища. Нашата реалност пък е само една от многото – един призрачен живот-отражение в кладенец, както и една легенда, в която малцина вярват – тази за Старо човечество. А немите хора са не само онези, които нямат глас, но най-вече онези, които нямат право на глас. Но затова пък костите им могат да говорят, след смъртта им... На тях именно авторът иска да даде глас, да ги изрази, или поне да ги опише, за да се знае, че ги има - каквато и да е причината за онемяването им. Самият той в битиен план се счита за един от тях – познавам го. Въпреки така богатия си речник, който виртуозно владее, като истински магьосник на Словото. Един от съвременните, родени в България. Без него, смея да твърдя, литературата ни би била по-бедна, макар да не е сред най-популярните имена днес.

Ако се потопите в неговия „Ням свят” не само ще станете „свидетели” на изключително живи образи и оригинални приключения, каквито никога не сте си представяли, но и със сигурност ще се замислите за някои важни „неща от живота” на всеки човек. Като например бихте ли искали бъдните поколения да могат да чуят и узнаят цялата ви история... 

Кристина Митева

април 2014