Като дете си играех на редактор (на вестник или списание, в дома на баба и дядо), и от време на време пишех и през ваканцията... разни нещица... Не знаех още, че Думите ще станат мой... въздух. Мой хляб. И вода... Животворна.
Макар да са уморителни понякога... Но всъщност не са, когато зарядът им е добър, само в противен случай...
*
Но аз нямам притеснения... Винаги пиша и ще пиша от себе си, тоест от Душата си, и зная, че това, което мога да създам (напиша) не може да бъде повторено, има своята оригиналност, която се ражда... не зная къде, но зная, че я има. Със сигурност. И сърце има в написаното, а това е "твърде човешко". Зная, че може да има имитации, но те ще си останат винаги имитации, ако липсва Искрата. Изначалния Дух, който дава Живот и смисъл... А и Любов... Чрез думите и написаното също.
*
Тук държа няколко от книгите си, не мога (вече) да ги държа всичките в двете си ръце, не и в един кадър... А още колко имам в главата си! Очакващи да ги напиша... Невинаги е било така. Но сега е така...
Този миг на снимката е от вчерашния ден... Край София, а и навсякъде из България общо взето, имам(е) късмета да има поля със слънчогледи...
Наистина, голяма любов... Символика... Човек трудно може да обясни някои неща, с разума само. Сърцето говори само понякога... И то най-вече чрез символи. И чувства... Необясними. Но реални. И в случая е така...
В такова поле човек не може да мисли за Смъртта... Толкова наситено е на Слънце и светлина, на синева и простор... На лъчи и стебла, протягащи се сякаш нагоре, към Необятното синьо, но хранещи се от Майката Земя... Едновременно топло и небесно усещане. Уют за човешката душа...
Не само за моята... За всяка, чувстваща, мислеща и жадуваща Светлина...
*
Преди време помолих Калин Терзийски да нарисува такова поле за корица на моя книга и той нарисува, през юли, и тя стана факт... Прати ми снимка, прати ми отзив, един от няколко - за различни книги - и аз безкрайно му благодаря... Зная, в Душата си зная, че е добър. Човек. А ето какво написа той като отзив за онази моя втора книга - "Слънчогледите се прераждат в слънца" (трябва да я преиздам и нея, а и в аудио-вариант, но всичко с времето си...):
Аз знам нейната душа – доколкото може един човек да знае душата на друг. Знам какви сили я движат. Те са добри сили.
В континента на нейната светла душа, струва ми се, има и мъчителни територии; но къде ли ги няма. Тя е въодушевен пътешественик и минава и през тях – без страх. За да излезе пак на вечни поляни, където има и дъхави ягоди, и слънчеви петна, и радостен смисъл.
Аз не разбирам много от духовно и материално. Вечно мисля за това дали са едно или са две неща. Но когато мисля за Криси, аз все пак се сещам точно за духовното. И ми става приятно. На сърцето."
Какво да кажа още... Хубава неделя!
***
P.S.
"...и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото там, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло..."
- думи на Иисус Христос
/като за неделя, ден Божи, слънчев ден/
Аз се опитвам да гледам с чисти очи света...
Понякога мога. Това е Душата... Нейните очи...
.JPG)
