Poesía
de Bulgaria: "Hoja de papel", poema de Kristina Míteva (1981) en
búlgaro y en español
Kristina Míteva (1981) estudió Historia de la Cultura en la
Universidad de Sofía. Ha trabajado en el Ministerio de Cultura. Escribe
principalmente relatos y ensayos pero también poesía. Ha publicado siete
libros.
ЛИСТ
ХАРТИЯ
На лист
хартия
можеш да
напишеш всичко -
стих,
или
най-мъдрата си мисъл,
осенила
те внезапно,
или пък
писмо,
буква,
ред...
Начало
на роман
или
поема…
Или пък
две думи:
"Обичам
те..."
Или
само…
"Обичам."
Лист
хартия
можеш да
надраскаш...
С
безсмислици.
На лист
хартия
можеш да
излееш
чувствата
си,
образи,
видения...
Можеш да
нарисуваш
на листа
хартия,
каквото
си искаш -
ангел
или демон,
или даже
Бог…
Или
човече,
слънце,
цвете,
къщичка,
сърце,
кръст,
бесило...
Или пък
хвърчило.
Според
настроението.
…Над
лист хартия -
съкрушен
от белотата му,
със
премълчани думи
или
образи,
заседнали
в душата,
можеш да
заплачеш…
HOJA DE
PAPEL
En una
hoja de papel
puedes
escribir de todo:
un
verso,
o el
pensamiento más sabio
que se
te ocurra de repente,
o una
carta,
una
letra,
un
renglón…
El
comienzo de una novela
o de un
poema…
O quizá
dos palabras:
Te
quiero…
O una…
Quiero.
Una hoja
de papel
puedes
tacharla…
Con
disparates.
En una
hoja de papel
puedes
vertir
tus
sentimientos,
imágenes,
visiones…
Puedes
dibujar
en una
hoja de papel,
lo que
quieras:
ángel o
demonio,
o
incluso Dios…
O una
personita,
un sol,
una
flor,
una
casita,
un corazón,
una
cruz,
una
horca…
O quizá
una cometa.
Según te
sientas.
…Sobre
una hoja de papel:
conmovido
por su blancura,
con
palabras o imágenes
silenciadas,
atrapadas
en tu alma,
puedes
llorar…
Traducción
del búlgaro al español de Marco Vidal González
Днес за най-необятната тема отново искам и трябва да пиша. Едно кратко
уточнение - намерението ми е /волево/ да публикувам по рядко тук, както преди
време. За да не натрапвам присъствието си, неволно, иначе публикациите ми ще са
все в този дух, в който са били и досега - ценни, поне за някои хора. Благодаря
за вниманието /и днес!/ <3 Полезно да е за Душата ви това, което сега ще
напиша и ще прочетете /някои от вас/. Надявам се - ще имаме Време...
~
"Любе жали ден до пладне
майка жали чак до гроба"
/финалните думи на народна песен/
Тези думи звучат красиво в песента, но не са верни, не и във всички случаи. И
любимият човек /любимата, и родител /майка или баща/ могат да обичат
безусловно. Абсолютно сигурно е това, има безброй примери от Живота,
автентични, неподправени... И често те са вдъхновението на Творците, а и
обратното го има - Изкуството вдъхновява хората да вярват в Любовта, да са
възприемчиви за нейната Реалност, да се настройват на нейните високи честоти...
Най-хубавото е това! <3 За това за мен лично, искреното човешко творчество,
от Душа и сърце, винаги ще бъде една крачка пред Науката, колкото и да е ценна
тя, сама по себе си. Но тя е лишена /поне засега, официално/ от една важна
съставка - Невидимото, духовното и вярата в него, усета за него. А то е неделима
част от безусловната Любов, от Божественото измерение на душите и на Живота
ни...
Но нека се опитам да разкажа сега една кратка Приказка за Любовта
...
Някога, много отдавна, Земята, плаваща в студения Космос, била гола скала.
После се появили първите живи тела - малки, после - по-големи... Нямали пол. Не
и първите видове.
Дълъг път изминал Животът на Земята, много дълги години, векове и хилядолетия
минали, и се родили тук и двата пола - мъжки и женски. Новост, която завладяла
Света...
Малко преди да се роди Христа, живял Платон - философ с много опитна Душа и
ясно виждане за нещата. Той прозрял, че двата пола са като две половинки
/заради това и думата "пол" - от "половина"/ и облякъл в
мит своето прозрение. Той казвал в него - те се търсят, вечно, откакто са
разделени на половинки, жадуват отново за своята изгубена цялостност... Никога
повече няма да бъдат Цели, освен когато изпитват истинска, силна Любов. И
отдаденост.
Хората нямали време, което да дадат на Любовта, за да се развие тя, да израсте
като едно красиво Дете, да стане действително Голяма... И вечна. Но Бог имал
време и им го дал с тази Цел - да станат Цели в Любовта. Отново <3
Част от хората разбрали, прозрели този Божий план, други - съвсем не...
Някои нарекли с наистина грозни имена половите органи /и те навярно идват от
думата "половина"/, снимали ги отблизо, показвали ги и ги рисували
насам и натам - онова, което трябвало да бъде най-лично, за да има шанс човек
да стане Цял, да съхрани в Душата си най-важната Цел... Постепенно мнозина престанали
да вярват, че са половинки. Престанали да търсят. Въпреки тъгата и копнежа,
които изпитвали понякога... Започнали да пият хапчета. За да забравят
най-вероятно. Да забравят най-истинското в Живота. Да го погребат някъде под
пластове други образи и вяра в друго...
