„Земята под прицел” /издателство „МОНТ”,
2016/ е първата книга от предстояща трилогия, наречена „Оцеляване сред
звездите”. Авторът е Ангел Брайт – псевдоним на наш съвременник и сънародник.
Ако обичате „света” на енергията, разума и техническите постижения – това е вашата книга! Затова може би ще намери повече (по)читатели сред мъжете, отколкото сред жените, но все пак водещо е любопитството към прогреса и възможностите на човечеството, както във всяка научно-фантастична творба. Повествованието е стегнато и някак „над-емоционално”, ако мога така да се изразя, с много /и интересни!/ обрати и новаторски съчетания от думи и термини – във футуристичен дух. Авторът използва и похвати като смяна в различните глави на главното действащо лице, което ни разказва от своята собствена гледна точка събитията. Така той постига голяма динамика на текста и държи вниманието на читателя будно.
В романа става думи за енергии, различни
светове, богове и „простосмъртни”, както и потомци, които носят в телата си
гените и на двата вида, и затова може би се сетих за гръцката митология,
четейки... Главният герой, който трябва да спаси Земята от „старите богове” е
именно такъв потомък, носещ и божествен, безсмъртен ген в себе си – един
своеобразен експеримент на неговия „баща”, който е техен противник, опитващ се
да се пребори за различно, ново бъдеще, отвъд тяхната консервативна власт и
мисъл.
Разбира се, не е редно да преразказвам
творбата, но бих искала да илюстрирам стила, в който е написана, с няколко
кратки цитата, които ми направиха по-силно впечатление:
„Изключително
място за медитация! Времето изгуби властта си над нас!”
„Остатъкът
от живота си щях да посветя на свещената цел – разселването на Разума из Вселената!”
„Маг
без предчувствие е слепец.”
Все пак - къде и кога се случват
събитията и битките, разказани в тази книга? Отговорът е: във време и
пространства, чието единствено ограничение е безкрайното човешко въображение и
жаждата за нови открития и живот, отвъд досегашните представи... Разширяващ и
надхвърлящ ги... Например – из цялата Слънчева система, а и другаде. Ето,
най-добре, един пример от самата творба, за да добиете представа:
„Вечерта
на 12 юни 2139 година се наслаждавах на залеза на Слънцето от терасата на
мезонета на 4041 етаж на Спейс Тауър Център, който ползвах понякога, когато
идвах да си почина в Сан Диего.”
„Успехите
на Марс бяха успехи за цялата Слънчева система. Възникнаха граждански движения
за Защита на Сатурн! За оцеляването на красивите му ледени пръстени! Приехме
защитата за основателна и тогава започнахме да транспортираме ледените
астероиди от „Пояса на Орт”. Много сложна и скъпа задача, която ще забави
Марсианския проект.”
Наближава 24-ти май... Всъщност празникът
на буквите е след малко повече от денонощие. И в тази връзка – нека дадем шанс
на българските автори! На неизвестните такива също. Нека отделим малко от все
по-ценното си време и зачетем какво са написали. Да видим на какво са отделили
те от своето собствено време – не с цел печалба, а с цел чисто творчество и
израз на собствените „видения”, разум, душевност, стремежи... За да имат
българските автори бъдеще. Особено
важно е то за фантастите, нали знаете...
